— Досега отвличали ли са американски войник?
— Ами… не съм чувал. Но както всички престъпни начинания, тия хора се развиват. Например няколко чуждестранни предприемачи бяха отвлечени от такива банди.
— И какво стана с тях?
Той се поколеба.
— Не искам да давам повод за фалшив оптимизъм или песимизъм.
— Кажи ми.
Той отговори, без да ме гледа в очите.
— Продадоха ги на терористите. — Продължаваше да гледа настрани. — Знам за два подобни случая. И двете жертви бяха обезглавени от Заркауи пред видеокамера.
Цяла нощ се бях подготвял за това и ето че то наистина се случваше. Имах чувството, че съм в самолет, слизащ за аварийно кацане.
Гледах как двамата агенти ровят из багажа на Биан, а военният полицай описва вещите. Мислех си, че може би точно сега Биан лежи в заключена стая, обкръжена от хората на Заркауи, които точат ножовете и репетират нейната смърт. Тя беше много храбра и изобретателна, но никога не си правеше илюзии; беше реалистка и би ми била благодарна, ако разкрия какво се е случило.
Оставих Тайри и се върнах при вратата на джипа. Надникнах вътре без друга причина, освен че не ми се говореше с никого. Нито с Филис и нейното гузно съчувствие, нито с военните полицаи и техните идиотски теории, и категорично не с Тайри, който вече се бе примирил.
Гледах засъхналата кръв в колата. Кръвта на Биан.
Шофьорската седалка беше зацапана с нея, пръски имаше по волана, по таблото и дори по предното стъкло. Тежък кръвоизлив. И макар да бях сигурен, че са я измъкнали жива от джипа, това не означаваше, че все още е жива.
Същински кошмар за армията и сбъдната мечта за терористите: армейски майор с образование от Уест Пойнт, красива и умна млада жена, чието обезглавяване ще се превърне в телевизионен ужас, който да се запечата като жигосан в душата на американското общество.
Терористите винаги са се стремили към потрес и преувеличение, а сега в техния извратен вариант на Холивуд наистина предстоеше да се роди звезда.
— Видяхте ли ги? — попита зад мен нечий глас.
Обърнах се. Една чернокожа военна полицайка сочеше нещо в колата.
— Какво да видя?
Тя пристъпи по-близо и отговори:
— Буквите. — Приведе се и пъхна ръка в джипа. — Ето там… виждате ли? Прилича на букви… сякаш е писала нещо. И знаете ли с какво? — Тя се отдръпна и си отговори сама: — Със собствената си кръв.
Погледнах накъде сочи и забелязах върху таблото петна от засъхнала кръв, които на пръв поглед изглеждаха хаотични, но при по-внимателно вглеждане придобиваха форма и очертания.
— И аз отначало не забелязах — обясняваше полицайката. — Чак когато закачихме колата за камиона, трябваше да се кача и да изключа от скорост, за да я изтеглим. Отне ми около петнайсет минути. Имах доста време за наблюдение.
Приведох се по-близо и опитах да разчета буквите.
— Първата прилича на… може би „Ш“?
— Да, сър, определено е „Ш“. И мисля, че втората е „о“ или „а“.
— А след това „р“, нали?
— Да, „р“. Тая последна буква е провлачена. Сякаш са я издърпали от колата, докато е писала. — Полицайката добави: — Казах на лейтенанта, че може все още да е жива. Но той само погледна всичката тая кръв и рече, че няма начин. — Тя се озърна. — Не им казвайте, че съм ви споменала за това. Моля ви. Нали може? Той си пада гадина. Не обича да му възразяват.
Послание ли беше това? Нарочно оставена следа? Или имаше по-просто обяснение? Възможно бе, докато Биан се е гърчила от болка, пръстите й да са шарили конвулсивно по таблото.
Наведох се и погледнах по-внимателно. Не — случайността определено нямаше нищо общо. Извиках на Тайри, който дотича и пъхна глава през вратата. Посочих таблото и го попитах какво разчита и което е по-важно — как го тълкува.
Той си сложи очила, после разчете „Ш“, „О“ или „А“, после „Р“. Отстъпи назад и подхвърли:
— Прилича на послание. Така изглежда. За жалост изглежда също така, че не е имала време да довърши.
Полицайката предположи:
— Може би са първите букви от автомобилен номер. Нали знаете, колата на нападателите.
Аз неуморно прехвърлях комбинации из главата си: ШАР, ШОР, ШРО, ШРА и пак ШАР — неизвестно защо тази комбинация пак изникна в ума ми. Дали беше част от автомобилен номер, както предполагаше полицайката? Възможно. И сетне изведнъж проумях — ШАР — Шараби.
Тайри обясняваше на полицайката:
— Ако е автомобилна регистрация, няма да излезе нищо. Дори номерът да не е краден, похитителите ще го сменят и…
Докато двамата продължаваха да обсъждат безнадеждните варианти, аз се отдалечих. Видях Филис да се мотае сама до входа на сградата. Приближих се и обясних теорията си, че Биан все още е жива и защо, после добавих с по-тих глас: