Както и да е, закопчах ризата, седнах и обмислих възможните варианти, а той стискаше пистолета и явно обмисляше своите. Да ме пусне не можеше да става и дума, но да ме застреля изглеждаше съвсем в реда на нещата. Аз имах нещо, което той искаше — информация, — а той имаше нещо, което аз исках — пистолета. Не виждах начин да се споразумеем; вероятно той също не виждаше.
Накрая Шараби каза:
— Слушай. Не съм убил Клиф — той ми беше приятел — и не съм наредил да го убият. — Приведе се по-близо и добави: — И не съм отвлякъл онази жена, за която говориш.
Понякога от гърлото ми излизат произволни звуци и сега се получи същото:
— Дрън-дрън.
Това го раздразни и той ми напомни:
— Аз имам пистолет, а ти не. Човек в моето положение не е принуден да лъже.
— Знаеш ли, прав си. Страшно се радвам, че изяснихме нещата и… ами… ти сигурно си много зает.
Станах и направих две крачки към вратата.
— Сядай! Или ще стрелям!
— Куршум в гърба няма да се отрази добре на претенциите ти за самозащита — уведомих го аз, но все пак спрях, защото не ми харесваше тонът му.
— Истинският въпрос, полковник, е как ще се отрази на здравето ти една дупка в тила.
Добре казано. Завъртях се и седнах. Той размаха пистолета.
— Не вярвам армията да те е пратила тук. За кого работиш?
Реших да му кажа истината.
— За ЦРУ.
Той обаче навярно сам се беше досетил, защото не прояви изненада.
— Чудесно се подредихме — рекох аз. — Знам, че работиш за Иран, а сега и ти знаеш за кого работя. — Усмихнах се. — Гол човек не лъже, нали?
— Но все пак служиш в армията, нали? — попита той. — Истинска ли е униформата?
— Да.
Шараби посочи с пистолета към рамото ми.
— Имаш бойна нашивка. Това означава, че си участвал в сражения, нали?
Кимнах.
— Убивал ли си за страната си?
Не отговорих.
— Колко души си убил?
— Не съм ги броил.
— Значи си им изгубил бройката. Прав ли съм?
Въпросите не ми харесваха, затова казах:
— Накъде биеш?
— Смяташ ли се за патриот?
— Аз съм войник.
— И си убивал за страната си… за своя народ. — Той ме погледна замислено и попита: — Знаеш ли колко шиити уби Саддам Хюсеин?
— Много.
— Много ли е един милион? А два милиона? — попита подигравателно той. — Избити, полковник — с отровен газ, куршум в тила, мъчения, изнасилване, гладна смърт. Мъже, жени, деца, старци — за никого нямаше милост. А дори не включвам в бройката онези четиристотин хиляди шиити, които бяха заставени да се бият и да умрат в идиотските войни на Саддам с Иран и Америка.
— Чета вестници.
— Когато толкова много евреи умряха в нацистките лагери, целият свят осъди това. Дори му дадоха име — Холокост — сякаш масовото унищожение се отнася единствено до евреите. Защо масовото унищожение на моя народ няма име?
— Избиването на твоя народ беше трагедия. И ти знаеш, че направихме всичко възможно, за да сложим край — с храна, медицински програми и забранени за полет зони над Южен Ирак, за да не може Саддам да използва самолети срещу шиитите.
— Всичко възможно? Не ми се вярва. Спряха ли убийствата? Знаеш, че не. През най-добрите години загиваха само десетки хиляди.
— Това не беше наша война.
Той бе доказал своето, знаеше го и затова се върна към предишната тема.
— Значи си убивал за страната си. А би ли лъгал за нея? Лъжата със сигурност не е толкова срамна, колкото убийството.
— Да убиваш в защита на родината си не е грях.
Той се облегна назад и лекичко се усмихна или направи злобна гримаса — устните му бяха дебели и не успях да различа добре.
— Смятам, че и да лъжеш за спасение на народа си не е грях. Такия… позната ли ти е тази арабска дума? Тази идея?
— Мисля, че вчера ми сервираха нещо подобно. Прегорено козе месо, нали?
Без да обръща внимание на иронията, той обясни:
— Това е шиитска идея. Оправдава лъжата в името на нашата бедна преследвана вяра. Ако случайно съм предал неистини на правителството ви, ако случайно съм преувеличил някои факти, не изпитвам съжаление или угризения.
— Когато лъжеш по поръчение на иранските си шефове или за да докопаш властта, това не те прави по-благороден, Шараби. Прави те лъжец и измамник.
По лицето му се изписа изненада.
— Шефове? Нима си мислиш, че работя за Иран?
Дълго го гледах, после му казах няколко неща, които сам знаеше.
— Ти си се срещал с ирански разузнавачи, предавал си на Иран изключително важни данни и не се съмнявам, че ако се поразровим, ще открием, че си замесен в прехвърлянето на ирански оръжия и агенти в Ирак. Ако още се поразровим, подозирам, че връзките ти с Иран ще се окажат отпреди войната.