Реших да сменя темата.
— Какво беше за теб Клифърд Даниълс?
— Приятел в нужда.
— Интересно, че го описваш така. Бас държа, че и той би се изненадал, ако можеше да те чуе. Защото сега ти си тук, а той в моргата.
И тогава стана наистина интересно. Можех да наричам този човек лъжец, мошеник, крадец и предател, но когато го обвиних, че е изневерил на приятел, искрено се засегна. Впусна се в дълъг и възмутен монолог за своя „най-скъп приятел“, като призна, че Клиф наистина е бил обикновено човешко същество с пороци и недостатъци — може би с прекомерни професионални амбиции, както и с онази негова самовлюбеност, която дразнела някои хора, — но същевременно бил благороден и целеустремен, почти светец и тъй нататък. Арабите имат рядката дарба да ръсят цветисти глупости и когато обяви Даниълс за Лафайет на Ирак, вече бях готов да повърна.
Но когато домакинът има пистолет, обикновено съм склонен да се държа примерно и да слушам. Неизвестно защо Шараби изпитваше необходимост да се оправдае за Даниълс, затова кимах одобрително. Дори го оставих да свърши, преди да кажа:
— Клиф Даниълс беше идиот. Когато това стана ясно — дори и за него, — той рухна. Самохвалко, пияница, женкар, побъркан на тема кариера.
— Не, той беше…
— Беше дребно и слабо човече с несъразмерни ламтежи. Човек със слонски амбиции и пигмейски способности, тръгнал на жалък поход за власт и слава. За беда си избра лош съдружник — теб.
— Не съм казал, че беше съвършен.
— Да, не си казал. Още от мига на първата среща си разбрал колко е глупав, суетен и уязвим. Използвал си суетата и амбициите му. Убеждавайки го да подкрепи лъжите ти за Ирак, си заблудил най-напред него, а после, когато светът му започнал да рухва, си използвал момента да го превърнеш в предател. С приятели като теб на човек не му трябват врагове.
Внезапно смутен, той измънка нещо неясно. После откри положителната страна и призна:
— За мен беше голямо облекчение да узная, че не е било самоубийство, а убийство. Чувствах се малко виновен.
— Не си се отървал. Неговото убийство беше пряко следствие от връзката помежду ви.
— Но не съм го убил аз. — Тази тема явно го мъчеше, затова я смени и попита: — Разкажи ми за онази жена, майора. Защо смяташ, че съм я отвлякъл?
Забелязах, че е оставил пистолета върху бюрото, на около три метра и половина от мен. Започнах безшумно и неусетно да избутвам стола си напред по килима.
Всъщност бях леко изненадан, че Шараби ми разкрива толкова много от замислите си. Разбира се, това не означаваше, че ми вярва или харесва компанията ми — означаваше, че съм мъртъв.
Вместо да отговоря на въпроса, попитах на свой ред:
— Клиф каза ли ти изобщо как е разбрал, че сме пробили иранския код?
— Защо питаш?
— Това беше строго контролирана програма на ЦРУ. Не се полагаше той да знае. И сега… малко сме притеснени.
Той се разсмя.
— Откровено казано, един мой приятел здравата е загазил заради тази история — добавих аз и му намигнах. — Дължа му услуга.
— Искаш да кажеш, че вашето управление още не проумява как е станало?
— Защо се чудиш? Това са същите хора, които не забелязаха, че Олдрич Еймс паркира под носа им в Лангли лъскав нов ягуар.
Той сякаш хареса сравнението, както и иронията, че Клиф — а следователно и самият той — е преметнал цялото Управление. Според мен още имаше зъб на ЦРУ задето бяха отхвърлили ранните му предложения за сътрудничество, а по-късно съсипаха репутацията му пред Вашингтон и пресата. Очевидно беше много самолюбив и дребнав.
— Защо пък да не ти намекна? — рече той. — Куриерът на ЦРУ за онази секретна група беше жена.
— О… значи…
Шараби кимна.
— Точно така. Не беше особено привлекателна, но както казваше Клиф, на тъмно всички жени си приличат. — Той сви рамене. — Имаха мимолетна връзка. — Усмихна се и добави: — От разказите на Клиф останах с впечатлението, че разговорите в леглото са му били по-интересни от самата дама.
Замислих се над чутото. Предвоенният кръг от експерти по Ирак беше тесен, затова нямаше нищо чудно, че Клиф и онази куриерка са се познавали. Спомних си и какво бе казала жената на Клиф: „Чукаше всичко живо, щом можеше да го догони.“ Значи в крайна сметка беше прекарал онази жена и в прекия, и в косвения смисъл на думата. Но това повдигаше един друг голям въпрос. Защо е казала на Клиф за програмата?
Но навярно не бе чак толкова трудно да се досетя. Можеше да е нещо съвсем невинно — за да оправдае честите си командировки до Багдад или пък за да се похвали колко важна работа върши; можеше да се окаже, че говори насън или че непредпазливо е споменавала по някоя дребна подробност, докато Клиф се досети сам.