Някой отвътре отключи електронната брава и аз влязох в малко, оскъдно обзаведено преддверие. Този път зад бюрото седеше жена със сержантски нашивки, която съсредоточено разглеждаше мъжко списание за фитнес — без съмнение заради статиите.
Прекъснах образователните й занимания и я уведомих, че трябва да поговоря с някой офицер, който е тук поне отпреди шест месеца и си спомня за майор Биан Тран. Тя обеща да потърси някого и излезе.
Около две минути по-късно се върна, придружена от симпатичен подполковник с емблеми на военното разузнаване върху петлиците. Представих се и той ми протегна ръка.
— Кемп Честър. С какво мога да ви помогна?
— Имате ли кабинет?
Той поклати глава.
— Само генералите имат кабинети. Аз имам бюро в общата канцелария. Върши ли работа?
— Не. Да се поразходим.
Той ме изгледа странно, но от любезност и любопитство ме последва. Излязохме от сградата и бавно тръгнахме из Зелената зона. Имаше много начини да поведа разговора, но трябваше да прикрия следите си, затова попитах направо:
— Познавахте ли майор Биан Тран?
— Да. Работихме заедно. Тя напусна преди два-три месеца. Защо?
— Аз съм един от следователите по следствие 15–6.
На армейски жаргон 15–6 означава подготовка за военен съд, нещо като цивилното предварително съдебно дирене. Видях как веждите му подскочиха и го успокоих:
— Не се вълнувайте. Тя не е обвиняема.
Той кимна с облекчение.
Продължих с най-официалния си адвокатски тон:
— В момента майор Тран работи към един от следствените отдели в Пентагона. Тя е ключов свидетел по дело, което най-вероятно ще стигне до военен съд. Въпросите, които ще ви задам, са за проверка на обстоятелствата.
Поне последното беше вярно.
— Разбирам. Е, ще ви помогнат ли няколко най-общи преценки?
— Да. Говорете, моля.
— Тя е страхотен офицер. Талантлива. Способна. Честна и работлива…
— Извинявай, Кемп, мога и сам да прочета служебната й характеристика. Какво мислиш лично ти за нея?
— Ами… всички я харесваха. Ако не вярваш, попитай. Няма да чуеш и една лоша дума за Биан. А ако чуеш, обади ми се кого да напердаша.
Хората се стряскат от правни разследвания и аз нарочно не отговорих, което обикновено изнервя свидетеля и го прави по-приказлив.
След малко той каза:
— Не знам дали си я виждал. Зашеметяваща е. Невероятно тяло, разкошно лице и… — Той млъкна насред изречението и се изкашля. — Прозвуча малко грубо, нали? Исках само да кажа…
Усмихнах му се с мъжка солидарност.
— Истинска хубавица. — Разменихме си усмивки, пълни с разбиране, после аз зачетох от въображаем бележник: — На въпроса за външността й подполковникът отговори без никакъв намек, че майор Тран поддържа тялото си според най-високите армейски изисквания.
— Ха, добре казано.
Дотук с приятелството. Попитах подполковник Честър:
— Какви бяха задачите на майор Тран тук?
— Беше прикрепена към един специален отдел. Част от армейското разузнаване, но не съвсем, ако разбираш какво искам да кажа.
— Деликатна информация?
— Изключително деликатна.
— Например?
Той направи такава физиономия, сякаш току-що бе узнал, че съм спал с майка му и съм се похвалил на всички в гимназията.
— Не е твоя работа.
— Освен ако имам достъп до свръхсекретни материали, какъвто наистина имам. И освен ако е пряко свързано с разследването, а наистина е така. Моля, отговори на въпроса.
Подполковник Честър обаче не беше глупак и и отговори:
— След като видя писмено разрешение и след като подпишеш декларация за тайна. Не съм някакво си зелено лейтенантче, Дръмънд. Престани да ме баламосваш. И изобщо за какво е това разследване?
— Не е твоя работа.
— Типичен юрист. Само иска, а нищо не дава.
С приятелския подход не се получаваше, затова опитах изстрел напосоки, но не съвсем.
— Групата, за която говориш, се е занимавала с обработка на информация. Получавала е от ЦРУ данни за иранските ходове и дейности в Ирак. Работата на майор Тран е била да превръща тези съобщения в оперативни планове, да търси как да бъдат използвани.
Той се завъртя и ме погледна втренчено.
— Защо питаш, след като знаеш?
— За потвърждение — отговорих аз и наистина вече имах потвърждение. — Стар трик. Често използваме странични въпроси, за да проверим откровеността на свидетеля.
— И как се представям?
— Зле, Кемп. Много зле. Колко време се е занимавала с тази дейност?
— Не мога да кажа. Когато пристигнах, вече беше в групата.
Глупости.
— Подполковник, лесно мога да получа тази информация от личното й досие.