Запитах се дали е намерила тайно място, откъдето да гледа как влизаме в офиса. Вероятно. Аз бих го направил.
Но всичко — и планът, и бягството — зависеше от успешното инсцениране на отвличането. Което навярно обясняваше какво е правила през двата дни, прекарани уж заедно с Марк в Багдад — да намери автомат, с който да надупчи вратата на джипа, да изцеди и запази малко от собствената си кръв, с която да оплиска седалката и таблото, да избере подходящо място за изоставяне. С две думи — да разиграе сценката на изчезването и в същото време да си подготви план за бягство.
— Извинете — каза момичето. — Попитах ви има ли още нещо.
— Ъъъ… къде ще кацне?
— Полетът е… — тя пак погледна екрана — … за военновъздушната база Доувър.
— Благодаря.
Взех си багажа и тръгнах към изход 6, за да се кача на самолета.
Биан не само бе хванала военен полет, но и беше използвала собственото си име. Потресаваща наглост. Но не се чувствах потресен — нали точно затова попитах. Тя беше уверена, че е измамила всички ни, и знаеше, че никой няма да търси в списъците името на войник, отбелязан като безследно изчезнал. Но това говореше не толкова за самоувереност, колкото за отчаяно бързане.
Докато военният полицай проверяваше документите ми, аз погледнах часовника. Моята партньорка имаше десет часа преднина. Но щеше да кацне във военновъздушната база Доувър в Делауеър, откъдето й трябваха поне два, а при натовареното вашингтонско движение вероятно и три часа, за да се добере до столицата. Моят полет щеше да кацне в база „Андрюс“, само на трийсет минути път от Вашингтон.
Значи скъсявах дистанцията най-малко с два часа. Вече нямаше да подценявам Биан Тран. Все още имах само най-смътна идея какво става, тъй че не знаех какво е планирала да извърши тепърва и дали изобщо има някакви планове.
Знаех обаче къде да я търся.
39
Кацнахме в база „Андрюс“ без тайнствени и зловещи злополуки във въздуха. Не видях и агенти на ЦРУ, очакващи да ме придружат до Лангли. Явно Филис губеше форма.
Въпреки присъствието на двеста нетърпеливи редници, хванах такси съвсем лесно — трябваше само да злоупотребя със служебното си положение. Щом първото такси спря пред терминала, измъкнах насила от задната седалка един нещастен редник и бързо потеглих, оставяйки зад гърба си разярена тълпа.
В самолета един услужлив стюард бе заредил телефона ми и аз проведох два бързи разговора. Първо с един човек, който потвърди предположенията ми, после с друг, който отговори на няколко прости въпроса. Тогава казах на шофьора къде да ме откара.
Щом напуснахме базата, свалих и двете странични стъкла и се облегнах назад. Вятърът беше леден, а тънката пустинна униформа изобщо не пазеше от студа. Удоволствието обаче бе неописуемо — да дишам чист въздух, американски въздух без миризма на изпражнения, да мръзна, вместо да се потя, да пътувам без страх от снайперисти и бомби. Казах ли вече, че в Ирак е гадно?
Таксиметровият шофьор ми хвърли поглед през огледалото.
— От Ирак, а?
— Кое ме издаде?
— Често го правят — отвърна той; сигурно имаше предвид моята глупост да отворя прозорците.
Виждах само тила му — човек на възраст, с петна по врата и прошарена коса, вероятно връстник на баща ми.
— Отначало ме заблудихте — призна той. — Повечето момчета се втурват към първия бар.
— Е, аз съм на принципа „първо удоволствието, после работата“.
— Да ви уредя ли с жена? — милосърдно предложи той. — Знам едно местенце в Бетесда. Много патриотични дами. Имат специални приветствени програми за ветераните, направо да се побъркаш. Какво ще кажете?
— Не, благодаря.
— Както искате.
— Бях там само няколко дни.
— Тъй ли?
— Едва не провалих цялата война — обясних аз не съвсем на шега. — Прогониха ме обратно.
— Голям късмет. Дори тен не сте хванали.
— Канцеларска работа. Късметлия съм.
— Без майтап? — попита шофьорът с леко разочарование.
— Е, не всичко беше по мед и масло. Порязах се с хартия и на няколко пъти паднах от стола. Да си покажа ли белезите?
Той се изкиска, после каза:
— Знаете ли, наистина вярваме в онова, което вършите там.
— Затова го вършим.
— Не на мен тия. И аз съм виждал сражения. Във Виетнам през шейсет и осма и шейсет и девета.