— Лоша война.
— Има ли добра?
— Да, тази, от която се връщаш жив.
— Умно казано.
И той се впусна в дълъг монолог за своята война. Не ми се слушаше, затова по някое време го прекъснах:
— За кого ще гласувате?
— За никого. Не гласувам. Нали казах, че съм бил във Виетнам. Политиците са гадини. До един.
Той се разсмя. Продължи да говори, а аз полагах усилия да не поддържам разговора. За беда човекът си падаше по приказките и не млъкваше. Накрая каза:
— Невероятна е тая история със саудитските принцове. Нали се сещате?
— Естествено — отговорих разсеяно аз. Ако имах пистолет, щях да го гръмна. Или да се застрелям.
— Трябва и ние да им пращаме терористи. Доброто за гъската невинаги е добро за гъсока. Лорд Лимбо го е казал. Хитро, а?
— Хитро — съгласих се аз. Имах да проведа важен разговор и трябваше някак да му запуша устата. — Извинявайте, но…
Той ме прекъсна:
— Така де, ония саудитски говеда наистина ли очакват да се хванем на тъпата им лъжа за съвпаденията?
— Съвпадения?
— Да, че уж било злополука.
— Злополука?
— Не знаете ли? Онзи, първият, принц Фауд катастрофирал с кола. А другият, как беше… Али? Абдул? Няма значение, същия ден паднал от скала, както си карал ски в Швейцария. Виж ми окото. Дали са му безплатен урок по летене.
Божичко. Облегнах се назад.
— Откъде разбрахте?
— Чух по радиото. „Саудитското клане“, тъй го нарекоха коментаторите. Хей, дали пък нашите управници най-сетне не са събрали кураж да им го върнат тъпкано?
— Кураж? Нашите управници?
Той се разсмя.
— Да бе… И аз ги дрънкам едни.
— И двамата ли са мъртви? — попитах аз.
— Е, обикновено така става, когато те прегази тежкотоварен камион или караш ски без парашут. Тия скапани саудитци обаче да твърдят, че било съвпадение. Дрън-дрън. Мислят ни за балами.
Трябваше да обмисля новината, затова отворих телефона и се престорих, че разговарям.
Най-напред проумях колко съм изостанал от събитията. Почти през целия полет бях разсъждавал над действията на Биан и трябваше да очаквам нещо подобно. Но не го очаквах.
С други думи физически се приближавах до Биан, но мисловно бяхме на различни планети.
Защото сега разбирах не само кой е осведомил пресата за двамата принцове, но и по-важното — защо. Саудитците никога не биха екстрадирали принцовете в Съединените щати. Но и не искаха дипломатическо напрежение или международни скандали, когато се разкрие, че хора от кралското семейство финансират убийствата на американски войници и иракски граждани. На практика разгласяването бе равносилно на смъртна присъда за принцовете.
Хрумна ми също, че Биан е в корена на още едно изтичане на информация. Спомних си как Филис, Уотърбъри и шейхът влязоха за пръв път в самолета и ни уведомиха, че някой е съобщил на саудитците за предстоящото залавяне на Али бин Паша.
Интересно — всички, включително Шон Дръмънд, предположиха, че това е дело на някоя тайнствена личност от Вашингтон. И защо да не мислим така? Нали точно от там обикновено изтичат сведения. Биан бе използвала за прикритие циничните ни предразсъдъци спрямо Вашингтон, както и поразителната неспособност на чиновниците да пазят тайни, с която тя бе най-добре запозната. Великолепна ирония. Сигурен съм, че й е харесала.
Но дали саудитската връзка бе присъствала в плана й от самото начало, от точка А? Не смятах. Сигурен бях, че като всички нас Биан искрено се е изненадала от разкритието какво са предложили Шараби и иранците на Клиф Даниълс срещу неговата измяна — Али бин Паша. Но макар и не твърде опитна в сенчестата политика на арабския тероризъм, Биан бързо бе разбрала какви възможности предлага Бин Паша за нас и за нея.
В крайна сметка истинските й цели бяха Даниълс и Шараби, но съдбата й подхвърли многообещаваща нова възможност и тя не пропусна да я използва. Докато ние седяхме в кабинета на Филис и си блъскахме главите над предателството на Даниълс, Биан бе разсъждавала за съвсем друго — спонтанно бе изграждала план, основан върху най-лошите ни черти. Гениален и коварен план, защото зависеше от две възможности за безчестно поведение.
Първо, тя подозираше, че саудитското разузнаване е съвсем наясно с подкрепата на високопоставени саудитски фигури за техния сънародник Али бин Паша — а следователно и за шефа му Заркауи — и че ще направи всичко възможно, за да прикрие истината. В края на краищата тя беше способен офицер от разузнаването с богат местен опит. Стават ли бели в ислямския свят, най-често са замесени саудитски пари.
Спомнях си също разговора ни в самолета, след като Филис и Уотърбъри донесоха новата директива от Вашингтон: саудитците получават Бин Паша, а ние не бива и да припарваме до Шараби. Аз бях разярен и готов да се разбунтувам. Биан прие нещата равнодушно, с лек песимизъм и това ме изненада. Очаквах от нея гняв и разочарование, а не примирение.