— Да, но…
Преди Ендърс да довърши, се намесих аз.
— Ние с майор Тран също сме сигурни, че е самоубийство.
Той се озърна към мен.
— Случайно да съм ви питал за мнение?
— Не е само мнение.
Температурата в стаята рязко спадна.
— Какво намеквате?
— Тъй като няма видими улики за престъпление, ние с майор Тран прибираме куфарчето на Даниълс като държавна собственост. То няма значение за разследването, а ние прилагаме правото на по-висшата инстанция.
— Правото на… какви ги говорите?
За негово сведение Биан обясни:
— Това е сложна правна теория. Свързана с големи кучета, малки кучета и ако не ме лъже паметта… уриниране по дърветата.
Ендърс ме изгледа тъй, сякаш си имаше работа с луд.
— Куфарчето е мое — заявих аз и пристъпих към леглото.
Ендърс ме хвана за рамото.
— Добре дошъл в окръг Арлингтън, мой човек. Висша инстанция, дрън-дрън. Разследването е мое, значи и куфарчето е мое. Аз решавам дали има значение, или не.
— Не и този път.
— И този, и всеки друг път. — Като ме видя да правя още една крачка към леглото, той каза: — Пипнеш ли куфарчето, слагам ти белезници.
Ние с Биан се спогледахме, обзети от една и съща нерадостна мисъл. Някой трябваше да играе доброто ченге. Аз го мога, макар че не ме бива твърде, а и вълчата ми муцуна вече се подаваше изпод овчата кожа. Освен това, дори и в друга униформа, ченгето си е ченге, а Биан беше ченге и знаеше кое как става. Тя се обърна към Ендърс.
— Бари, имаш ли съмнения, че може да не е самоубийство?
— Ами… аз… ъъъ…
Или нямаше съмнения, или бяха толкова незначителни, че не си струваше да ги изрече на глас.
— Защото аз съм съгласна с Дръмънд — продължи Биан. — Твоят детектив също. Той каза, че всичко е ясно, и има право. Човекът се е самоубил.
— Няма нищо сигурно, преди да получа резултатите от лабораторията и да разбера нещо повече за мъртвеца… какво го е довело дотук. Ти си ченге. Знаеш го.
— Знам процедурата, Бари. Знам също така, че имаш известна свобода на действие при извънредни обстоятелства.
Той я погледна.
— Тук се води разследване. В онова куфарче може да има важни улики и докато не се убедя в противното, то остава под моя охрана.
— Ако намерим улики, ще ти се обадя веднага. Обещавам.
— Я стига. Трябва ли да ти напомням правилата за съхранение на доказателства?
— Аз…
Биан млъкна и се озърна към мен — професионалният подход се проваляше с гръм и трясък.
Моментът изглеждаше подходящ за добър юридически съвет — тоест мъгляв, пристрастен и по възможност подвеждащ. Обърнах се към Тран и попитах:
— Твоята служба… с какво по-точно се занимава? С охрана на реда или със следствени действия?
— И двете. Имам пълномощия както да арестувам, така и да водя разследване.
— Е, чиста работа. — Обърнах се към Ендърс. — Само трябва да подпишеш протокол за прехвърляне на улики. Нали така?
— И ако после не се приемат от съда, аз оставам на мушката. Тукашните прокурори са… Виж сега, остават ми две години до пенсия. Не искам неприятности.
— Аз съм правителствен юрист. Вярвай ми.
Може би зле подбрах думите. Той веднага отвърна:
— Нямам представа кой си, по дяволите. Първо твърдеше, че си от ФБР, после от ЦРУ, а сега изведнъж се оказа юрист. Първо реши какъв искаш да бъдеш, пък тогава давай съвети.
Биан го увери:
— Наистина е юрист, Бари. Освен това е армейски полковник… офицер от Главната военна прокуратура.
Званията ми се сменяха толкова бързо, че на горкия Ендърс май му трябваше диаграма, за да ги схване. Постарах се да обясня:
— Виж сега, детектив, не е по-различно, отколкото да пратиш образци за изследване в щатска лаборатория или във ФБР. Майор Тран има следователски правомощия и освен това достъп до секретни материали, което й дава такива възможности за проучване и тълкуване на уликите, с каквито не разполагаш нито ти, нито твоят отдел.
Измислях си, разбира се. Но звучеше добре и Ендърс като че се впечатли от умението ми да си играя с юридически термини или пък просто от безмерното ми нахалство, което на практика е едно и също. Все пак настоя:
— Искам да видя какво има в куфарчето.
Биан понечи да възрази, но аз я изпреварих.
— Чудесно. Човекът си върши работата. Само да се уверим, че няма документи с печат „Строго секретно“.
Пристъпих до леглото, наведох се и вдигнах куфарчето. Както споменах, беше съвсем обикновено, без ключалка, само със закопчалка, която вдигнах и надникнах вътре.