Нямаше нито документи, нито печат „Строго секретно“, нито предсмъртно писмо, което би облекчило работата на всички нас. Само плосък сив лаптоп „Гейтуей“ и дебел бележник за адреси. Отнесох куфарчето при Ендърс и му позволих да огледа съдържанието.
Надничайки през рамото му, Биан подхвърли логичната реплика:
— Изглежда ми безобидно.
— Компютърът служебен ли е или личен? — попита Ендърс.
— За да разбера, трябва да го включа — отговори Биан. — Но не в твое присъствие. Така или иначе, не е свързан със следствието. — Тя бръкна в джоба си, извади визитна картичка и я пъхна в ръката на Ендърс. — Ако възникнат проблеми, Бари, прехвърли ги на мен.
— Като получиш резултатите от лабораторията, обади се — добавих аз. — Освен това бихме желали да знаем дали пистолетът принадлежи на Даниълс или на друг човек.
Той ме погледна и отговори:
— Направо примирам от радост, че мога да ти услужа.
— Между другото изобщо не сме били тук.
— Де да беше така — рече той.
На паркинга двамата с Тран решихме, че тъй като тя бе пристигнала със своята кола, а аз със служебна, ще се качим в моята. Подтекст: никой от двама ни не смееше да остави другия насаме с куфарчето. Освен това моята кола харчеше бензин на данъкоплатците. Това се нарича сътрудничество.
Щом седнахме и закопчахме коланите, тя каза:
— Не ме разбирай погрешно, но… при теб или при мен?
— Аз карам. При мен.
— Знаех си, че имаш задни цели.
— Какво очакваш? Нали съм от ЦРУ.
Включих на скорост, изкарах на задна от паркинга и потеглих на изток към Кристъл Сити, по-точно към големия тухлен склад, където е моята служба.
Трябва да уточня, че Службата за специални проекти не е настанена, както би предположил някой, в голямата централа на ЦРУ в Лангли, а в гореспоменатия склад. Складът е прикритие, или казано на служебен жаргон, легенда, с голяма табела отпред: „Охранителна техника за дома Фъргюсън“. Надписът крие двусмислен намек. Не питайте точно какъв.
Все още бях новак, но доколкото разбирам, ССП разработва по поръчение на директора деликатни и строго поверителни операции. А хората в ЦРУ по обучение и инстинкт са любопитни, лукави и нахални — поне най-добрите от тях. Така че това разделение цели да сведе до минимум риска от изтичане на информация, кражби и саботажи на конкурентна основа. Едва ли е тайна, че ЦРУ не вярва нито на чуждите правителства, нито на своето. Но е изненадващо колко малко вяра има в самото себе си.
След кратко дружеско мълчание Биан каза:
— Имам да ти призная нещо.
— Ако става дума за сексуалния ти живот, задръж си признанието.
Тя ме погледна.
— Тежък ден ли се очертава?
— Поне ще си заслужиш заплатата.
— Добре де… слушай. За Клиф Даниълс… може да не съм била… чисто и просто не бях съвсем откровена.
Когато не отговорих на това храбро признание, тя продължи:
— Пратиха ме, защото Даниълс беше свръзка на Шараби. Чувал ли си това име?
— Естествено. Саймън Шараби. Доставя ми прането.
Тя явно почваше да ме опознава, затова продължи:
— Предполагам, че това означава „да“ — Помълча. — Поради връзката на Даниълс с Шараби разследващата подкомисия към Конгреса го призова за свидетел. Трябваше да се яви идната седмица.
— Сигурно няма да може.
— Вероятно. Както и да е, смъртта му ще трябва да се обясни на комисията.
— Защо ми го казваш точно сега?
— Докато работим заедно… — Тя пак помълча, търсейки подходящите думи. — Сътрудничеството означава споделяне. — Докосна ръката ми. — Очаквам от теб взаимност. Нали сме партньори?
Биваше я да лъже, но не чак дотам. Всъщност искаше да каже, че според нея Филис вече ме е посветила в тайната или скоро ще го направи. Но за да не разруша имитацията на дружелюбност, аз попитах:
— Откъде ти е тая бойна нашивка?
— От Ирак. По време на нахлуването и една година по-късно.
— Да вземеш да си смениш туристическата агенция.
Тя се усмихна.
— Ползваме една и съща. — После добави: — При нахлуването бях оперативен офицер на мотострелкови батальон. След това, през първата година от окупацията, служих в разузнаването на корпуса. Втората ми специалност е военно разузнаване и говоря добре арабски. През повечето време водех разпити на пленници или поддържах връзка с иракската полиция в нашия сектор.
— Бас държа, че арабите са се шашнали.
— От кое?
— Красива американска азиатка да говори на техен език. Имаше ли проблеми?
Тя сви рамене.
— Беше неловко. Не заради езика, а заради пола. Те имат средновековно отношение към жените. Не са фундаменталисти, но в арабските страни идеята за мъжко превъзходство е по-скоро въпрос на култура, отколкото на религия.