Не й вярвах, но нямаше смисъл да го изтъквам. Вместо това казах:
— Разкритията ни могат да се окажат крайно неприятни и може би много вредни за твоите шефове. Бих искал да знам на каква позиция си, как ще реагираш.
— Прекалено залагаш на това. — Тя ме погледна и каза: — Мисля, че си много умен, много наблюдателен и умееш да водиш разследване. Искам да разгадая случая и от теб ще излезе добър партньор. Ето професионалната причина. — След още малко добави: — А може и да те харесвам. Сигурно е шаблон… но ми напомняш на някого.
— Имаш право. Изтъркан шаблон.
— Но е вярно. На годеника ми. Той е в Ирак, майор от Първа бронирана дивизия. — За миг топлите й очи се вгледаха в мен. — Не си приличате, но имате толкова общи черти. Направо невероятно.
Не пропуснах да отбележа, че смени темата, но тази беше по-интересна и определено далеч по-приятна от разговорите за убийства.
— Например?
— Марк… така се казва… Марк е някак наперен, движи се по особен начин — секси, самоуверено. И двамата имате неприятния начин да пришпорвате хората, когато смятате, че сте прави, а те ви се пречкат.
— И си сгодена за такъв тип?
— Е, има си недостатъци. — Тя се разсмя. — Ще се погрижа за тях след сватбата.
Това им харесвам на жените.
Тя ме погледна.
— И той като теб не знае кога да си затваря устата, няма инстинкт за самосъхранение и…
— Извинявай… не говорехме ли за възстановка на престъплението?
Тя се усмихна. Почти.
За да върна разговора към Даниълс, аз казах:
— Факт номер две. Човекът умира в собственото си легло с пистолет в ръката.
— Да. Защо?
— Или сам е взел пистолета, или някой го е сложил там. Шансът е петдесет на петдесет.
— Добре. Факт номер три. Беше гол и надървен. Какво ще кажеш за това?
Изблещих се.
— Да го формулирам ли по друг начин? — попита тя.
— Вече няма смисъл. Най-невинното обяснение е, че се е насладил на миг сексуално усамотение преди самоубийството. Вече го обсъдихме.
Тя не ме помоли да преразгледаме въпросното обсъждане, а мъдро допусна:
— Но има и не тъй невинни обяснения, нали?
— Така изглежда. Имал е компания и тя не се е държала според очакванията му.
— Компания от женски пол.
— Е… не изключвай възможността вкусовете на мистър Даниълс да са били насочен в обратна посока или някъде по средата — казах аз. — Но до доказване на противното ще работим с предположението за жена. И тук става интересно. Защо му е да зарежда мръсен запис в машинката?
— Ти ми кажи.
Усмихнах се.
— Това надхвърля опита и въображението ми.
Тя също се усмихна, малко хладно, но все пак реши да не разваля играта.
— Добре. Ще се опитам. Някои хора използват порнографски изображения, за да създадат романтично или чувствено настроение, нещо като прелюдия или загрявка преди истинската игра. Това всъщност не е извращение… дори не е отклонение от нормата. Мнозина сексуални терапевти определено го препоръчват. — Погледна ме и отбеляза: — Освен това идеята за видеото не е непременно негова… може да е нейна.
— Добре, негова или нейна. Все пак трудно се обяснява подобно нещо при първа среща. Някои жени или мъже могат да го сметнат за странно и да реагират отрицателно.
— Да, мисля, че би се получило неудобно.
— Значи е някой, когото познава добре. Не за пръв път са били заедно, нали така? — Тя кимна и аз продължих: — Ето откъде започваме: жена… човек, с когото вече е имал интимни отношения.
— Добре казано.
— Боря се за чистота на езика.
— Продължавай борбата.
— Благодаря. Но имай предвид, че все пак не е изключено в апартамента да са влезли непознати. Клиф спи, пръсват му мозъка и пъхват пистолета в ръката му. Не избързвай с хипотезите.
— Не избързвам. Но е добре да имам основа за работа.
Биан кръстоса крака и пак отпи от кафето. Аз сложих бележника на Даниълс в скута си и почнах да го прелиствам.
Адресите бяха подредени по азбучен ред и забелязах, че почеркът на Даниълс е учудващо спретнат: прецизен, с равномерни, плавно изписани букви. Не съм експерт по анализ на почерците, но подобен начин на писане често говори за католическо образование или за властна учителка, която държи на тия неща. В собствения ми почерк няма и помен от изящество и лекота.
Биан отбеляза:
— Знаеш ли, не съм чувала някой да е разгадал престъпление с помощта на бележник за адреси.
Не отговорих.
— Странно — продължи тя. — Около деветдесет процента от престъпленията се извършват от познати на жертвата.
— Знам статистиката.
— Добре. Значи изглежда логично бележникът да е нещо като пътна карта от жертвата до убиеца. И наистина той често е вписан там… но за жалост не знаеш това, докато не го откриеш по друг път. — Тя помълча и заключи: — Много малък процент убийства се разкриват по бележника на убития.