Освен това забелязах в стойката и движенията й някаква отпуснатост, сякаш духът вече нямаше сили да управлява тялото.
Както и да е, тя боязливо се вгледа в двама ни — Биан с униформа, аз спретнат и сериозен в синия костюм от „Брукс Брадърс“. Обърна се към Биан:
— Бихте ли ми казали за какво става дума?
— Ами… по-добре би било да поговорим вътре.
Мисис Даниълс немощно махна с ръка. Последвахме я и завихме надясно към тесен, претъпкан с мебели хол. Остъклен портал отляво водеше към мъничка трапезария, а една стръмна стълба зад нас се изкачваше към горния етаж; в такава къща човек като нищо можеше да хване клаустрофобия.
Но иначе холът беше добре обзаведен — дори прекалено добре — и доколкото можах да преценя, мебелите в колониален стил изглеждаха скъпи и изискани. Из въздуха се носеше дъх на улегналост, или казано без преструвки, миришеше на мухъл и застояло. Тази къща, а може би и този живот, се нуждаеше от проветряване.
Тереза се тръшна в креслото с тапицерия на червени и зелени райета до камината, а на нас кимна да се настаним на кафявото канапе до стената. Преметна крак върху крак и отпусна глава назад. Не ни предложи напитки, което подсказваше, че или разбира деловия характер на посещението, или любезността в този дом понакуцва.
Без повече предисловия Тереза Даниълс настоя:
— Кажете ми за какво става дума.
Няколко пъти през кариерата си съм имал задачата да уведомя близките на покойник; винаги е гадно. Никога не знаеш как ще приемат вестта и трябва да бъдеш нащрек. Обикновено реакцията е скръб, понякога шок или гняв, а често и трите заедно.
Разведените съпруги са особено непредсказуеми. Един мой познат се кълне, че подобна особа веднъж го отмъкнала в спалнята за три часа бурна утеха; друга му ударила коляно в топките.
Имайки предвид тия два случая, аз кръстосах ръце в скута си и уведомих мисис Даниълс:
— Имаме лоши вести. Бившият ви съпруг Клифърд е починал снощи. Обстоятелствата все още са неизяснени.
Тя сведе очи към килима с напълно безизразна физиономия. След кратък размисъл попита:
— Неизяснени? Какво означава това?
— Означава, мисис Даниълс, че бившият ви съпруг е бил открит на леглото с пистолет в ръката и дупка в главата. — Вгледах се в нея да видя дали новината ще я изненада. — Прилича на самоубийство… но засега се въздържаме от преценка.
Чувствайки необходимост да оправдае присъствието си, Биан изчурулика:
— Приемете най-искрените ни съболезнования. Сигурна съм, че въпреки развода чувствата ви в момента са много сложни.
Всъщност не изглеждаха чак толкова сложни. Тереза се изправи и ни обърна гръб. Сега забелязахме върху полицата над камината сребърна рамка със сватбена снимка на много по-младия, широко усмихнат Клифърд в сержантска униформа, прегърнал щастливата булка.
Над половината бракове в Америка завършват с развод, а още една четвърт са ужасно нещастни и се крепят само заради децата, финансови мотиви, навик или простичкото съпружеско удоволствие да досаждаш на другия. И зад всеки един от тях, бил той щастлив, нещастен или разтрогнат, има подобна снимка на млада, жизнена, оптимистична двойка, неподозираща към какъв ад или рай отива.
Тереза Даниълс се позагледа в снимката, после я захлупи върху полицата. Завъртя се към нас и каза на Биан:
— Не разбирам защо ме уведомява офицер от военната полиция.
— Значи познавате униформата ми?
— Надявам се. Баща ми беше офицер. Израснала съм по военните бази.
Биан ме погледна. Обърнах се към мисис Даниълс:
— Двамата с майор Тран помагаме да се изяснят причините за смъртта на Клифърд. Надяваме се да можем да ви зададем няколко въпроса. — След миг се сетих да добавя: — Но ако моментът не е подходящ…
Очаквах да ни изрита веднага; вместо това тя попита:
— Да ви предложа ли нещо? Кафе, чай…
След току-що поднесената вест предложението бе, меко казано, странно. Както казах, никога не се знае. Стиснах коляното на Биан и отговорих:
— За мен нищо, благодаря.
Биан също поклати глава.
Тереза Даниълс пак ни огледа.
— Изглеждате разочарован, мистър Дръмънд. Нима очаквахте да припадна от скръб? Да си скубя косите, да плача?
— Не очаквахме никаква конкретна реакция, мисис Даниълс.
Но, да, поне малка проява на скръб би била уместна.
Тя се вторачи в мен.
— Чудите се какво изпитвам, нали? — Не отговорих и тя продължи: — Откровено казано, нищо. Онзи Клифърд Даниълс, когото познавах, за когото се ожених… той умря преди години.