Смътно си спомнях, че съм чел и за други нескопосани опити с участието на кюрди или имигранти. Всички завършваха без резултат и тихомълком биваха прекратени. Обикновено хората от ЦРУ ги умеят тия неща — дълга практика, както се казва, — но с параноята на Саддам просто не успяха да се преборят. Споменах няколко случая на Тереза, после попитах:
— Участваше ли Клиф в някоя от тези операции?
— Сигурна съм, че да.
— А Хършфийлд и Тайгърман? И те ли бяха замесени?
— Помагаха… отстрани, съветваха го… Мисля, че участваха в планирането и го свързваха с иракчани, които можеха да се окажат полезни.
— Защо? Искам да кажа, защо са се замесвали в тези афери? Нали не бяха на власт?
— Питайте тях.
— А какъв беше мотивът на Клиф? — Сетих се да добавя: — Него не мога да питам.
— Не е ли очевидно?
Беше, но държах да го чуя от нея.
— Кажете ми.
След кратко мълчание тя отговори:
— Пак се връщаме към амбицията, мистър Дръмънд.
Биан попита:
— Тоест Хършфийлд и Тайгърман са се отплащали, нали?
Тереза кимна.
— Нека го кажем така: щом новата администрация пое властта, веднага изтеглиха Клиф от военното разузнаване и го пратиха на по-висок пост в Пентагона.
— Какъв пост?
— Тогава вече бяхме разделени. Говорехме си чрез адвокатите. Няма откъде да знам.
Навлизахме в територията на слуховете — сочни и поучителни, но не непременно верни. Погледнах часовника — четири и половина. Ако побързахме, можехме да си уредим среща с Хършфийлд, Тайгърман или и с двамата. Но оставаше още един неизяснен въпрос и аз попитах Тереза:
— Имате ли представа защо би се самоубил Клиф?
Тя се усмихна и дълго мълча. Накрая каза:
— Спомняте ли си, казах ви, че Клиф вече беше мъртъв.
Кимнах.
— Преди пет, може би шест години той започна… да се самоунищожава. Не стана изведнъж. Промени се малко по малко.
— Как?
— Мисля… разберете ме, той всъщност бе канцеларски плъх от разузнаването. Най-голямото приключение в живота му беше да се прибира по околовръстната магистрала. Знам, че звучи безумно, шантаво… но Клиф взе да се мисли за филмов герой. Като Джеймс Бонд.
Права беше, звучеше безумно и шантаво и навярно мисълта се изписа по лицето ми. Тя веднага добави:
— Не… не в буквалния смисъл, мистър Дръмънд.
— А в какъв?
— Работа под прикритие, пътувания, участие в шпионаж, тайни срещи… разбирате ли за какво говоря?
Гледаше ме тъй, сякаш като мъж трябваше да имам вродена представа за тайнствените й обвинения. Всъщност наистина имах и отговорих:
— Възбудата и приключенията са го съблазнили.
— Съблазнили?… Не, изпепелиха го. Той се промени, стана мрачен, потаен… но и избухлив, упорит, съсредоточен единствено върху себе си. Одеве попитахте за пистолета. — Тя се загледа в чашата. — Когато го донесе у дома и ми го показа… тогава разбрах, че всичко е свършено.
— С кое?
— С интереса му към дома. Към децата. Към мен. Толкова се гордееше с проклетия пистолет. — Тя погледна Биан и сподели: — Когато се връщаше от пътуванията, усещах… просто усещах…
— Имал е връзка? — подсказа Биан.
Тереза се разсмя горчиво.
— Да беше само една.
Оставих я да се опомни, после попитах:
— Случайно да знаете имената на жените, с които е спал?
— Ще ви трябва дебел бележник. — Тя се разсмя. — Чукаше всичко живо, щом можеше да го догони.
Не коментирахме това мрачно разкритие. Разбира се, изневярата е най-честият мотив за развод, а Тереза вече бе споменала, че именно тази причина е изтъкнал и нейният адвокат. Има много причини мъже да изневеряват на жените си и жени на мъжете си, но почти всички се свеждат до скука, слабо либидо, отмъщение или нарцисизъм. Ако не сте във Франция — там семейството служи единствено за прикритие на извънбрачните връзки. Но при нас, в англоезичните земи, махмурлукът е много по-често явление от секса.
— Знаех какво става — продължи Тереза. — Една вечер проследих Клиф до един местен мотел и го заснех с някаква жена. Знаете ли от кое ме заболя най-много? Тя дори не беше хубава. Имаше дебел задник.
Не искам да бъда жесток, но като се огледах — тази задушаваща къща, Тереза след петия джин, застиналия във времето квартал — и като добавих към тази смес една объркана, зациклила кариера, останах с чувството, че Клиф Даниълс само е чакал да му се случи нещо подобно. Можех да си представя как човек, затънал в професионалното и семейното блато, би извършил самоубийство. Но не можех да си представя такава драстична стъпка от страна на някой, който е избягал към нов живот, оставяйки всичко това зад гърба си.