Погледнах я, за да съм сигурен, че разбира. Явно разбра, защото отбеляза:
— Вижда ми се много тъпа идея.
— Защо?
— Откъде да почна? Първо, защото на иранците не можеш да им имаш вяра. А ако се замислиш, предлагаш им стимул да взимат още заложници и пак да те изнудват за оръжия. Защото става дума за тонове оръжие и стотици милиони долари. Защото ще си имаш работа със сложна логистика, посредници и пране на пари.
— Абсолютно вярно. Нещо друго?
— Тия неща са трудни, може би дори невъзможни за кривне. Много изпуснати нишки, много замесени хора, много подвижни части. Все отнякъде ще изтече информация.
— Но ако стане, ще бъде голям успех. Нашите заложници излизат на свобода, а контрите трепят комунисти наред. Кое не ти харесва?
— Незаконно е.
— Дребна формалност.
— Мисля, че се нарича кражба на държавно имущество и престъпен заговор. За такава дребна формалност се полагат десет до двайсет години на топло.
— Много добре. Да, наистина изтече информация и скандалът едва не изхвърли Рейгън от Белия дом.
— Извинявай, това има ли нещо общо с Даниълс, Хършфийлд или Тайгърман?
— Потрай още малко.
— Старая се. — Тя добави: — Но не е лесно да те търпя.
Така си е.
— Оли и Бъд бяха много амбициозни, но ми се струва, че смятаха каузата за благородна, а средствата за оправдани. Когато ги хванаха, трябваше да си подадат оставките. Все още дават показания пред разни комисии в Конгреса.
— Усещам ли тук връзка с Даниълс?
— Ако си слушала внимателно.
— Хайде, кажи ми го с прости думи.
— Бяха замесени още много висши служители, включително министърът на отбраната и държавният секретар. Наложи се неколцина да подадат оставка. Други бяха изведени с белезници.
Тя се размърда на седалката.
— Намекваш, че онзи скандал е подобен на нашия случай?
Не отговорих.
— Мислиш ли, че случаят стига толкова нависоко? Че е толкова разклонен?
— Нямам представа… засега.
— Тогава какво казваш?
— Помисли си за разказа на Тереза Даниълс какво е правил Клиф през последното десетилетие и с кого го е вършил. — Помълчах и продължих: — Може да е действал с разрешение или дори по заповед на началниците си и на техните началници, включително хора от Белия дом. Тия неща винаги започват на дребно — като онзи пазач от „Уотъргейт“, дето си правел нощната обиколка и забелязал, че ключалката е блокирана с лепенка. В онзи момент не е и подозирал, че държи за топките самия президент на Съединените щати. Знаем, че Клифърд е бил разследван за шпионаж, а сега научихме, че години наред е бил тясно свързан с двама висши служители от Министерството на отбраната. Инстинктът ми подсказва, че историята е много по-голяма и по-разклонена, отколкото изглежда.
— Не знаем да е нарушавал закона — отвърна тя.
— Нарушил го е.
— Откъде знаеш?
Погледнах я.
— Искам да бъда сигурен, че разбираш в какво се замесваш.
— Разбирам.
— Тъй ли? Защото, ако и други хора са бъркали в същата каца с мед, щом влезем в кабинета на Хършфийлд или Тайгърман, работата ще се разсмърди до небесата. После няма да има връщане.
— Е… колко ти остава до пенсия?
— Твоят проблем е по-голям от моя. Аз поне си имам началничка, която може да се застъпи за мен.
Или да не се застъпи.
— Аз съм американка от азиатски произход със завършена военна академия и три езика. В корпорациите си мечтаят за такива като мен. А ти си обикновен бял мъж с юридическа диплома. — Тя се усмихна. — Тъй че мисли по-скоро за себе си.
— Обичам Америка.
Отново потънахме в размисли и мълчание. Отбих към северния паркинг на Пентагона. Беше шест и петнайсет вечерта, доста след края на работното време, тъй че без затруднение си намерих място близо до сградата. Изключих двигателя, слязохме и тръгнахме по дългата алея.
— Интересно ми е — каза Биан, докато вървяхме. — Оли и Бъд. Какво стана с тях?
— Оли беше хитрец и извъртя работата така, че стана герой за консерваторите. Обявиха го едва ли не за светец — добрия морски пехотинец, вършещ всичко по силите си за нацията, която обожава. Според мен наистина имаше нещо такова. Така че Оли получи каквото се полага на един низвергнат служител — радиопредаване и цяло състояние от книги и лекции.
— А Бъд?
— Да, Бъд. Една вечер се прибрал у дома и се нагълтал с хапчета. — Изчаках я да го осъзнае, после казах: — Краят е щастлив. Открили го навреме. Извод: във Вашингтон дори добронамерени хора могат да вършат пакости.