— Не чак толкова. Може да е имал добри познания за региона.
— Дълги години е бил експерт по Ирак във военното разузнаване.
— Тъй ли? Значи ето ви отговора. През последните години Ирак стана… ако ми разрешите да използвам израз от бизнеса… бързо растяща индустрия в тази сграда. — Той се усмихна. — Може дори лично да съм одобрил прехвърлянето му.
— Но не си спомняте?
Тайгърман сви рамене.
— Може някой от нашите асистенти или завеждащ-отдели да го е познавал и да е препоръчал прехвърлянето. — Той пак посочи купищата документи върху бюрото си. — Аз не… да си го кажа направо, не мога да помня всичко, което подписвам, нали?
Сега бе мой ред.
— Днес следобед се срещнахме с бившата му съпруга.
— Ааа! Горката жена. Сигурно е съсипана.
— Напротив, много се зарадва.
— Ооо…
— Всъщност малко съм изненадан от вашата реакция спрямо трагичната новина.
— Нима? И защо?
— Мисис Даниълс ни съобщи, че с Клиф сте общували често по време на първата война в Залива. Твърдеше, че след това сте поддържали почти непрестанен контакт. Според нея сте били близки приятели.
Той очевидно се изненада.
— Приятели?
Бях забравил, че съм във Вашингтон. За да му помогна с непознатата дума, обясних:
— Хора, с които общуваме и ги помним след това. Хора, за чиято смърт скърбим.
Това го раздразни, както и трябваше, но той запази спокойствие.
— Тя спомня ли си някога да съм посещавал дома им? Или може би е идвала у нас и познава жена ми?
Не отговорих.
— В този град — обясни той — често се случва дребни чиновници… нали разбирате, да разкрасяват своята кариера пред съпругите си. Или пък съпругите да преувеличават значението на мъжете си. — Намигна ми. — Собствената ми жена мисли, че съм министър на отбраната. Обещайте да не я разубеждавате.
Той ми се усмихна и аз му се усмихнах. Леле, колко се забавлявахме.
След малко изтърси:
— Разбудихте любопитството ми, мистър Дръмънд. Върху какво точно смятате, че е работил този човек и как може да бъде свързано със смъртта му? Или с мен?
Бинго! Колкото и да е изтъркано, виновникът винаги опипва почвата. Трябваше да разбере какво знам; по-специално дали и как можем да замесим и него. Личеше си, че нещо го тревожи, и аз се замислих какво ли може да е то. Ами първо можехме да проверим телефонните данни за дома на Даниълс, за да разберем колко често са разговаряли и откога е започнала връзката им. Освен това можехме да се поразровим около въпроса как точно е прехвърлен Даниълс от военното разузнаване в този отдел.
Но какво толкова? Най-много да докажем, че Тайгърман ни е баламосвал, и евентуално да изясним до каква степен. Заобикалянето на истината във Вашингтон не е престъпление, а стълбичка към служебното издигане.
Погледнах Тайгърман и го уведомих:
— Боя се, че петте ни минути изтекоха. — Изправих се. — Благодаря ви за отделеното време. Ако се наложи, непременно ще ви потърсим отново.
Не звучеше като заплаха, но си беше откровено предупреждение и Тайгърман го разбра. Той стана, Уотърбъри и Биан последваха примера му. За момент Тайгърман ме погледна в лицето и каза:
— Мисля, че ще ви трябва един безплатен съвет, мистър Дръмънд.
Не се сдържах.
— Добре, защо не ми кажете кой уби Клифърд Даниълс?
Тайгърман изведнъж стана много нещастен. А Уотърбъри най-сетне получи възможност да разгърне манията си за преследване и кресна:
— Стига толкова, Дръмънд. — Погледна Тайгърман, за да се увери, че верноподаническата му изява е забелязана, и добави: — Полицията е убедена, че Даниълс се е самоубил. Но Дръмънд развива някакви диви и неправдоподобни фантазии, че може да е убит. Наредих му да не засяга въпроса в този кабинет.
Тайгърман се усмихна насилено.
— Няма нищо, Марк. — После се обърна към мен. — Значи смятате, че е убит? Защо?
— Да кажем, че вярвам в старата поговорка.
Той повдигна вежда.
— И каква е тя?
— Няма друго спасение от признанията освен самоубийството; но самото то е признание.
Той пак потропа с пръсти по масата.
— Много забавно. Но, мистър Дръмънд, вашата поговорка е за самоубийство, а не за убийство.
— Правилно. Но ако открием какво е трябвало да признае Даниълс, мисля, че ще открием и неговия убиец.
Това никак не го развесели.
— Може да откриете, че Даниълс е участвал в много деликатни дейности, свързани с военните действия. Нямам представа защо той… защо се е самоубил. Но се надявам да разберете и да подходите към онова, което научите, с цялата необходима дискретност.
Погледнах го, после погледнах Уотърбъри.
— Тъй като си раздаваме безплатни съвета… до утре сутрин смъртта на Клифърд Даниълс ще стане обществено достояние. Като фигура той представлява значителен интерес за медиите и журналистите ще се разровят — а те умеят да ровят. В правителството не липсват хора, склонни да споделят теориите и подозренията си. Готови ли сте за това? — Изчаках Тайгърман да осъзнае суровата реалност и продължих: — А сега имате ли да ни давате още някакъв „съвет“?