— Ти каза, че мразиш риба.
— Излъгах. — Тя се разсмя. — Виетнамка съм. Естествено, че обичам риба.
Поне оризът изглеждаше донякъде годен за ядене и миришеше нормално.
Собственичката подхвърли нещо на Биан, а тя й отвърна. После ми преведе:
— Казва, че не предлага бира, защото няма разрешително за алкохол. Но за избрани клиенти държи тайни запаси отзад, в хладилника. Ще донесе след малко.
Небесата почваха да се разведряват. Усмихнах се на жената, после на Биан.
— Моля те, предай й моите най-сърдечни благодарности за гостоприемството. Кажи, че е безкрайно любезна.
Биан преведе това и жената се поклони. Добавих:
— Освен това, моля те, кажи й, че има красива и много хитра дъщеря.
Биан извърна очи за момент. После пак ме погледна.
— Много си наблюдателен.
— Наследила си красотата от майка си.
— Е… благодаря.
Майка й каза нещо, Биан я потупа по ръката и отговори. Майката ме погледна, после се върна в кухнята.
— Какво си казахте?
— Тя смята, че си добър човек, и има специална изненада за теб. — Биан добави с усмивка: — Казах й, че нищо не разбира от мъже. Би трябвало да ти сипе отрова.
След малко майката на Биан се върна с чиния, върху която вдигаха пара два горещи сандвича от „Макдоналдс“. Остави я пред мен заедно с две кутии светена вода, благословена от папа Будвайзер.
Скочих и я прегърнах. Тя се разкиска и рече на дъщеря си нещо, което сигурно означаваше „Кажи на тоя ококорен идиот да ме пусне, преди да му тегля едно коляно в топките.“
Седнах и майката се оттегли. Биан набоде на вилицата парче риба и каза:
— Опитай мъничко от това. Много е вкусно.
— Не… благодаря.
— Сигурен ли си? Рибата е сладководна. Има различен вкус.
— Да не е плувала в уиски?
Тя се разсмя.
Известно време мълчахме, заети с храната. После тя попита:
— Какво си спомняш за Виетнам? Не за страната, а за войната.
— За мен това беше телевизионна война. Нали ме разбираш?
— Не. Обясни ми.
— Беше първата война, която нахлу в американските домове. През една цяла година от моя живот — годината, когато баща ми служи там за втори път — бях залепнал за екрана. Исках да го видя по телевизията, но така и не успях. Разбираш ли?
— Не разбирам. За мен бе достатъчно да изляза в задния двор и виждах проблясъците на оръдията.
— Една вечер мой приятел наистина видя по Си Би Ес как баща му пада прострелян.
— Мъртъв?
— Ранен. Но за повечето американци онази война, както и сегашната, беше просто част от вечерните новини между поредния нашумял съдебен процес и прогнозата за времето.
— Телевизията и медиите ли я направиха непопулярна?
— Войните никога не са били популярни.
— Знаеш какво имам предвид. В една историческа книга прочетох, че за една вечер Уолтър Кронкайт е нанесъл по-големи поражения, отколкото цялата офанзива Тет.
— Медиите и телевизията разголиха истината — нежелана и неприятна, но важна истина. В много отношения бяха предубедени и безотговорни… но си мисля, че направиха повече добро, отколкото зло, казваха повече истини, отколкото лъжи. А за голямата истина бяха безпогрешни.
— Коя истина?
— Бяхме се замесили във война, която не възнамерявахме да спечелим. Също като секс, в който никой от двамата не изпитва оргазъм — накрая някой трябва да се оттегли.
— Много… своеобразно обяснение.
— Мисля да напиша учебник по политология.
— И сигурно ще го продават под рафта, в затворен плик? — Отхапа от рибата, после се пресегна, взе бирата ми и отпи солидна глътка.
— Мога да ти поръчам цяла бира — казах аз. — Собственичката много си пада по мен.
Тя се разсмя. Изведнъж се погледнахме в очите.
Аз пръв извърнах глава — все някой трябваше да го стори, преди играта да загрубее.
Очевидно някак почвахме да се сближаваме. Тази жена излъчваше чувственост и неосъзната сексуалност, която ми действаше много силно. Нямам представа защо, но сякаш и тя ме намираше за привлекателен. Разбира се, не обичам да посягам на чужди приятелки. Връзките ми с жените са трудни и без допълнителни усложнения. Но понякога допускам отклонения от правилото.
Когато обаче прекрасният принц служи на родината и е заминал отвъд морето да се сражава с нашите врагове, категорично слагам точка. Правя го в знак на патриотизъм. Ако не друго, ние в тила можем поне да не им закачаме дамите. Освен това годеникът си има пушка и знае как да я използва.
Биан очевидно също усети, че си играем с огъня, защото веднага насочи разговора към по-безопасни теми. За момент извърна очи, после каза:
— Защо американците загубиха воля за борба във Виетнам? Петдесет и осем хиляди убити. Стотици хиляди осакатени.