Но когато престъплението е бюрократично по произход и същност, имаш работа със съвсем друг престъпник и други улики. За да стигнеш от А до Я, следваш заобиколен път, например от М до Я, после обратно към А и накрая до М. Вместо труп и следи имаш дълга верига от документи, думи, мисли и изрази, които, след като се сглобят, разкриват престъплението.
Сега двамата с Биан знаехме категорията на престъплението — предателство, самоличността на престъпника — Клиф Даниълс, и дори имахме най-обща представа за мотива — идиотизъм, подхранван от безумни амбиции. Оставаше да разгадаем убийството, макар че то изведнъж почна да ни се струва последна грижа.
Някои грехове са по-големи от други, независимо че нарушават едни и същи Божи заповеди. Например „Не убивай“ — всички оттенъци са грижливо описани и оценени в наказателния кодекс: предумишлено убийство, непредумишлено убийство, убийство по непредпазливост и тъй нататък. Но когато убийството е част от масово изтребление, когато е едно от хиляди или милиони, тия термини не подхождат — те стават твърде снизходителни, твърде морално плитки и опрощаващи.
Такъв изглеждаше и сегашният случай. Биан знаеше това, аз също го знаех; бяхме надникнали като Алиса в заешката дупка и виждахме глупака със смахнатата шапка, а без съмнение някъде наблизо Туидълди, Туидълдум и Чешърският котарак биеха тъпаните. Погледнах празния стол на Филис и се запитах каква ли ще е ролята на Царицата в цялата тази история.
Биан се размърда на стола.
— Взе да ме хваща параноята.
— Искаш ли да се оттеглиш?
— Не. А ти?
— Да. Но вече е късно.
След малко тя попита шепнешком:
— Ами Филис… мога ли да й вярвам?
— В никакъв случай.
Тя се вторачи в мен.
— Ти вярваш ли й?
Това бе съвсем различен въпрос и аз отговорих:
— Понякога.
— Вярваш ли й в момента?
— Целите й може да не съвпадат с нашите.
— Защо?
— Защото сегашната администрация не се погажда с ЦРУ. Вероятно си чела слуховете и клюките в пресата.
— Да.
Тя се замисли задълго. Изчаках я, после казах:
— Знаеш какъв лов падна в търсене на виновника, дето не е предотвратил единайсети септември. Знаеш, че Белият дом и Пентагонът стовариха всичко върху Управлението. Сега Сенатът разследва как разузнавателната мрежа е пропуснала неверни сведения за Ирак. Администрацията вече побутва вината насам. Пентагонът също. На хората в Лангли взе да им писва.
— Това да не е част от някаква административна вендета?
— Мисля, че всичко, което видяхме, е автентично. Но сега трябва да се запитаме защо ни позволиха да го видим.
Тя мълчаливо се втренчи в мен. Продължих:
— Мисля още, че каквото извършим, какъвто подход към случая…
Вратата изведнъж се отвори и аз млъкнах.
14
Филис се връщаше, следвана от някакъв мъж.
— Това е Дон — уведоми ни тя.
Явно Дон си беше загубил някъде фамилното име. Той прекоси стаята и се ръкува с мен. После и с Биан. Забелязах, че не побърза да пусне ръката й.
Беше висок над метър и деветдесет, строен, с пружинираща атлетична походка. Приблизително на моята възраст, в отлична форма, със зализана назад гъста черна коса и доста приятен на вид.
Естествено, името му не беше Дон. И естествено, можехме да смятаме, че тази среща изобщо не се е състояла.
— Къде работите? — попитах аз.
Дон се усмихна.
— Колеги сме. В Управлението. Повече не ви трябва да знаете.
Освен административните служители и кадровите политически надзиратели в Управлението работят предимно анализатори и оперативни работници. Като цяло анализаторите имат съвсем банална външност: очилати, интелигентни и нека не ми се обиждат… облечени като университетски професори.
Освен това анализаторите имат по две имена.
Дон беше издокаран със син кашмирен костюм по поръчка, черни италиански мокасини, широка вратовръзка от розова коприна с безупречно вързан възел и също тъй розова кърпичка в джобчето. Искаше ми се да му кажа, че истинските мъже не са длъжни да носят розови вратовръзки.
Но фактът, че харчи твърде много за дрехи, бе вторична улика. Издаваше го цялостното поведение — самодоволно и пресметливо. Плюс това имаше студени кафяви очи.
Мнозина от тия оперативни типове смятат, че са неустоими за дамите и може би малко се подразних, когато задържа ръката на Биан в своята. Така де, вероятно в момента годеникът на горкото момиче водеше ръкопашен бой с банда кръвожадни фанатици на някоя тясна багдадска уличка, а Дон Хубавеца се мъчеше да я вкара в леглото. Мръсник.
Както и да е, Дон седна на председателското място, а Филис се върна зад бюрото си. Тя спомена две-три неща за Дон: диплома по арабистика от елитен колеж, отлична кариера, способност да прескочи небостъргач, стига малко да му се помогне, и тъй нататък. Накрая обобщи: