Подаде ми телефона. Ендърс каза:
— Дано да ви заварвам на работа, а не в леглото.
— С твоето мръсно подсъзнание…
Биан ме изгледа въпросително.
— Я стига, Дръмънд — рече Ендърс. — Не си ли го мислиш?
Погледнах Биан.
— Боже мой, прав си. Под униформата имало жена.
— Кого заблуждаваш? От тая мацка и варен спагет ще се вдигне.
Биан явно се мъчеше да привлече вниманието ми, размахвайки среден пръст.
Е, дотук с мъжките приказки. По физиономията й личеше, че сме прехвърлили границата.
— Къде си? — попитах аз.
— В лабораторията. Аутопсията приключи преди час и сега съм тук.
— Ех, ако и химическото ми чистене работеше толкова бързо.
— Тежък ден — въздъхна той и добави: — Докъде бяхме… а, да… аутопсията. — После сякаш зачете готов текст: — Стомашно съдържание: добре изпечен бифтек и печен картоф със спаначена салата. Това вероятно е вечерята. Резултати от кръвната проба — високо съдържание на алкохол, нула цяло и девет промила. Между другото това не е рядкост при самоубийците. Причина за смъртта: огнестрелна рана в главата, цевта е била на около пет сантиметра от черепа на Даниълс. Смърт: незабавна — някъде между полунощ и един часа.
— Добре, значи така стоят нещата.
— Дали? В апартамента нямаше нито отворени бутилки, нито празни чаши.
— Значи е излязъл да се натряска преди това. Има ли значение къде се е напил?
— Вероятно не. А сега познай какво видяхте, но не забелязахте?
— Чакай да си помисля… — Знаех, че това противоречие ще изскочи рано или късно, затова отговорих небрежно: — Клиф Даниълс не е бил левичар, а входната рана е на лявото му слепоочие.
Малко раздразнен, че му съсипах изненадата, той замълча. После ядосано рече:
— Негодник! Знаел си… и нищо не каза.
— Доколкото си спомням, ти сам заяви, че възгледите ми са нежелани. — Беше колкото вярно, толкова и дребнаво да го споменавам. Добавих: — Така или иначе няма голямо значение. И може да ни отклони в погрешна посока.
— Друг път! Това категорично подсказва, че убиецът е бил десничар. После, за да прикрие следите, се е наложило да сложи пистолета в лявата ръка на жертвата. — И сякаш се нуждаех от допълнителни обяснения, Ендърс добави: — С други думи не е било самоубийство, а убийство.
Оставих го да изпусне парата, после попитах:
— Въоръжен ли си?
— Разбира се.
— Добре. Сега прави каквото ти кажа. Извади пистолета от кобура.
— Добре… извадих го.
— Левичар ли си?
— Не.
— Също като Даниълс. Прехвърли пистолета в лявата си ръка.
— Готово.
— Сега вдигни пистолета… насочи цевта към слепоочието си… точно над лявото ухо.
— Дано да имаш основателна причина, Дръмънд. Хората гледат…
— Насочи ли го?
— Да… добре, сега е…
— Бързо — дръпни спусъка.
След дълго мълчание той каза:
— Ха-ха. Много смешно.
— Не чух гърмеж. Знаех, че си умен.
— И два ще чуеш, само да ми паднеш, копеле.
— Много трудно ли беше?
— Разбирам накъде биеш. Но все пак не е естествено. А неестествените неща винаги са подозрителни.
— Невинаги. Понякога просто изискват друго обяснение.
— Умирам да чуя как ще го обясниш.
— Спомни си какво видя в спалнята на Даниълс. Телевизорът включен, зареден порно диск, мъртвецът възбуден и се държи за оная работа. Вършил е много неща наведнъж.
Той не отговори.
— Понеже не е имал две десни ръце, Клиф Даниълс е трябвало да избира — продължих аз. — Кое иска повече сила? Повече сръчност? Да лъскаш бастуна или да натиснеш спусъка?
След малко той отговори:
— Няма откъде да знам, нали?
После неволно се разсмя. Аз също. Всъщност почвах да го харесвам. Доброто ченге не пренебрегва инстинкта си; неговият му казваше, че има нещо нередно, и той се вслушваше във вътрешния си глас. Е, наистина имаше нещо нередно; Ендърс просто не знаеше причината. Липсваше му онова, с което разполагахме аз и Биан — информация за служебните и извънслужебните занимания на Даниълс, както и за все по-големия брой желаещи да го видят мъртъв.
Откровено казано, чувствах се малко виновен; Ендърс беше от добрите момчета — усърдно, честно, свястно ченге. Но имаше грижата за реда и закона в своя район; аз трябваше да мисля за мира и сигурността на цялата държава. Извод: можеш всичко да оправдаеш, щом е „за благото на родината“; оттам нататък тръгваш по наклонената плоскост и може би вече вървяхме по нея.
— Да се върнем към аутопсията — каза след малко той. — Сливиците на Даниълс са изрязани. Имал е две операции на коляното и…
— Имаше ли пръски кръв по лявата му ръка?