— Ами… да, имаше. Не много. Освен това барутни частици. От изстрела.
— Провериха ли кръвта? Негова ли е?
— Кръвната група съвпада. А положителна. За ДНК тест ще трябва повече време, разбира се.
Кой знае защо, това не ме изненада. След малко Ендърс добави:
— Още едно наблюдение. Черният му дроб е в начален стадий на цироза. Даниълс се е наливал здравата.
— Семейно хоби.
— Без майтап? И жена му ли? Е, как мина при нея?
— Не както очаквахме. Поля новината с бутилка джин.
— Значи го е искала мъртъв?
— Да… но не е каквото си мислиш. Да го тормози е било единствената радост в живота й.
Той се позамисли, после каза:
— Тим… съдебният лекар, с когото разговаряхте… каза ли ти за космите?
— Три различни типа според последното преброяване. Защо? Да не сте намерили още?
— Не ти ли стигат? След като видях Даниълс, още не мога да повярвам.
Озърнах се към Биан.
— Моята партньорка казва, че размерът е най-важен.
— Сериозно? А пък жена ми разправя, че важното било да съм нежен, да помагам повече у дома. Мамка му… значи излиза, че трябва само да имаш по-голям инструмент.
Разсмях се.
— Според бившата му жена Клифърд си падал по тънката част. Така си съсипал брака.
— Е… случва се. Както и да е, два вида от космите се оказаха органични. Червените и черните.
— Органични? Какво означава…
— Направо от главата. Това означава. Заедно с корените.
— А третият вид… русите?
— Да… русите. Космите са истински, само че краищата са подгънати и сплетени. Знаеш ли какво означава това?
— Перука.
— Хей, знаех, че в ЦРУ сте много умни. Евтините перуки са от синтетичен косъм — изкуствена работа. По-хубавите се правят от истинска коса. Какво мислиш?
— Задръж така… Опитвам да си представя Даниълс с руса перука… Чакай, сещам се — о, боже…
— Какво?
— Излизал съм с нея… с него.
— Много смешно.
— Какво очакваш да мисля, детектив? Може би е имал любовница с преждевременно оредяла коса. Може да е казал на брюнетката или червенокосата, че си пада по русите, и онази да се е съгласила. Може да е ходил на маскарад, преоблечен като Мерилин Монро. Възможности колкото щеш.
След кратко мълчание той отговори:
— Пропусна една.
— Тъй ли?
— Сам знаеш. — После посочи какво съм пропуснал: — Може би е имал маскирана гостенка. Маскирана, за да не я познаят съседите. Може би гостенката не е искала да остави ДНК. И пак излиза, че може да не се е самоубил.
— Не исках да те обиждам на тема интелигентност — казах аз. — Отпечатъци?
— Снехме четири-пет комплекта. От прислужницата, преди да я пуснем, и от трупа на Даниълс. До утре ще приключим с картотекирането и елиминирането.
Сигурен бях, че от това няма да излезе нищо, но не го казах, а попитах:
— Какво мислиш в момента за случая?
— Знаеш ли, клонях към самоубийство. По всичко приличаше на такова. Но днес пет-шест пъти звъня някакъв от Министерството на отбраната. Някой си Уотърбъри.
— Знам го.
— Наистина ли е такъв дръвник, както изглежда по телефона?
— От задника му излиза талаш.
Той се разсмя.
— Кой е този тип?
— Шефът на Биан.
— Бас държа, че се редят на опашка за работа при него. — Очевидно бяхме приключили със сплетните, защото тонът му стана сериозен. — Работата е там, че имаме труп и кой почва да се навърта наоколо? Агент от ЦРУ военна полицайка, а сега и някакъв тъпанар от Пентагона ми наднича през рамото. Разбираш ли ми проблема?
Всъщност разбрах проблема още когато Биан ми каза кой се обажда. Беше късно, а детективите избягват да работят извънредно, освен ако не са надушили нещо крайно зловонно.
А и началството трябва да одобри извънредния труд — както за детектива, така и за лабораторията, — тъй че Ендърс не действаше по своя прищявка.
Уотърбъри се оказваше по-голям идиот, отколкото го смятах, ако изобщо е възможно такова нещо. С непрестанното си ровичкане предизвикваше тъкмо онова, от което най-много се бояха и той, и неговите началници — обществен интерес към смъртта на Даниълс.
— Виждаш повече, отколкото има в действителност — рекох аз.
— Знаех си, че така ще кажеш.
— Добре… — Изчаках малко. — Искаш ли цялата истина?
— Естествено. — Той се разсмя. — Затова позвъних в ЦРУ.
— Не те карам да вярваш на мен — провери „Поуст“ отпреди две седмици.
— Защо?
— Ще видиш, че идната седмица Клиф Даниълс е трябвало да даде показания пред сенатска подкомисия.
— И какво?
— И… нека кажем, че от оперативна сметка са изчезнали пари. Много пари. Не си го чул от мен, разбрахме ли се? Сериозно ти казвам, работата е много дебела. Аз не знам дори половината, а между нас казано, другата половина не искам и да я чувам.