— Добре. Кажи ми каквото знаеш.
Както можеше да се очаква, аз не отговорих на този въпрос, а продължих:
— Главното е… че много могъщи хора от Сената притискат Пентагона заради това. А сега се замеси и Белият дом. Ето защо онзи Уотърбъри ти диша във врата.
— Виж ти!
— Ще ти го обясня съвсем просто. Над главата на Даниълс е била надвиснала цяла цистерна помия. Извършил е престъпление. Хванали са го. Както можеш да предположиш, бил е потиснат и разтревожен. Разговаряхме с негови колеги. Казват, че през последните дни се държал странно и…
— Бих искал да разпитам тези свидетели.
— Бари, аз… колко каза, че ти остава до пенсия?
Той се изкашля и рече:
— Не обичам заплахите.
— Никой не ги обича, Бари. Федералното правителство очаква от теб и твоя отдел да подходите към случая с цялата професионална дискретност, която заслужава. Ако не оправдаете доверието, цяла армия дървеняци със сини костюми ще дойдат да преобърнат света ви с главата надолу. Наясно ли сме?
— Кажи го малко по-ясно.
— Самоубийство, Бари. Човекът е знаел, че под задника му тлее жарава. Решил да спаси себе си и семейството от позора на един публичен скандал. — Помълчах. — Не усложнявай нещата.
— Може би той…
— Трябва да свършвам. От Белия дом ме търсят по другия телефон.
Изключих. Биан, която явно бе слушала внимателно, отбеляза:
— Грубо се държа с него.
— Глупости. Направих му услуга.
— В такъв случай никога недей да ми правиш услуги.
— Вече би трябвало да си наясно: в сегашния случай неведението наистина е блажено.
— Мислиш ли, че ти повярва? — попита тя.
— Не. Той е умен. Но поне ще се постарае да изпипа всичко до последната запетайка, преди да вдигне шумотевица.
— Значи просто печелиш време?
— Имаш ли по-добра идея?
Очевидно нямаше, защото каза:
— Ами перуката?
— Забрави за перуката.
— Сигурно се шегуваш. Като улика тя има извънредно значение.
Погледнах Биан.
— Май говорим на различни езици.
— За кое?
— Размърдай си мозъка, Биан. Всичко говори за предумишлен, а не за спонтанен или случаен акт. Убийцата не само е носела перука, за да прикрие външността си и да не остави ДНК; тя е оставила по ръката на Даниълс пръски кръв и барутни следи. Какво ти подсказва това?
Тя се замисли над въпроса и стигна до верния извод:
— Че е… професионалистка.
Кимнах и добавих:
— Грижливо е проучила мишената и според мен вече имаме основания да предположим, че убийството е планирано до най-дребна подробност.
— Обясни.
— Тя знае, че Даниълс има в апартамента си пистолет. Бившата му съпруга ни каза колко е държал на оръжието и вероятно той се е похвалил пред гостенката си. Може би го е показал като символ на мъжественост и високо обществено положение. Следователно тя е била в апартамента му и друг път, което вече подозирахме. А показвайки пистолета, може би Клиф сам й е подсказал идеята да го убие със собственото му оръжие. В края на краищата такъв вариант има цял куп предимства, включително и възможността за имитация на самоубийство. Освен това вече знаем от жена му, че си е падал по тънката част. Отгоре на всичко е бил алкохолик. Убийцата явно е познавала двете му страсти, жените и пиенето; използвала ги е при подготовката на убийството. Погрижила се е да го напои, преди да отидат в апартамента му — за да не остави слюнка и отпечатъци по чашите. След елиминирането на отпечатъците ще останат два или три неидентифицирани комплекта. Искаш ли да се обзаложим, че нито един от тях няма да бъде нейният?
— Добре… разбрах те.
Гласът й звучеше раздразнено и аз осъзнах, че съм се държал малко грубо или още по-зле — снизходително.
— Извинявай — казах аз съвсем искрено. — Малко съм нервен.
— И много невъзпитан.
Реших да се върнем на темата.
— Добре. Според мен имаме основания да предположим и че убийцата е добре запозната с полицейските методи и съдебната медицина. Използвала е умело тези познания.
Съгласна ли си? Убийството на Даниълс е извършено хладнокръвно, а не в изблик на гняв. Предумишлено, почти съвършено престъпление.
— Почти? О… прав си. Съвършеното престъпление щеше напълно да прилича на самоубийство. Без капка съмнение.
— Именно. — Хрумна ми нова мисъл и аз казах: — Но защо да го убива тук, в собственото му легло? По такъв начин?
— Не съм сигурна какво точно питаш. Усилията да го представи като самоубийство имат за цел да ни пратят по погрешна следа. Не го ли обсъдихме вече?
— Хайде да го обсъдим още веднъж.
— Объркана съм.
— И двамата сме объркани. Ако ти наредя да убиеш човек или имаш лични мотиви да го направиш, ще действаш ли по този начин?