— Не ми е в стила.
— Точно това имах предвид. Професионалните убийци не се приближават до жертвата. Предпочитат куршум в тила или убийство от разстояние. Да речем, снайперистки изстрел или нагласена злополука. По-малък риск от провал и по-малко следи.
— Може би е била прекалено самоуверена.
— Може би. Но в светлината на онова, което научихме, обмисли още една вероятност: може би убийството не е било хладнокръвно.
— Досега говореше друго, а и според мен не съвпада с уликите.
— Може би от дърветата не виждаме гората, Биан. Помисли за позора… за жалката смърт на този човек. Аз се разсмях. Ти също. Представи си какви шеги се носят в момента из арлингтънския полицейски участък.
Тя се замисли, а аз добавих:
— Може би точно това е било нейното намерение. Може дори да е било главната цел. Ако стигне до пресата — както със сигурност ще се случи, — Клиф Даниълс ще бъде опозорен навеки, ще се превърне в посмешище.
— И ти вярваш, че убийцата е планирала това?
— Не знам. Но започвам да си мисля, че авторът или поръчителят на убийството целенасочено е подготвил… нека го наречем морално унижение. Има някои общества — в Етиопия например, — където кастрирали пленниците и ги пускали да си вървят. Като ги превръщали в евнуси, предотвратявали раждането на деца, които да жадуват мъст. Древните култури са мислили за тия неща, нали?
— Срещала съм мъже, които бих искала да кастрирам — рече тя и ме изгледа втренчено.
— А в чисто практично отношение това карало мъжете сериозно да се замислят, преди да тръгнат на бой срещу етиопците. По-добре е от гарантираното ядрено унищожение, нали? Но на по-първично ниво то целяло да опозори бойците, които се предават, които нарушават древната повеля за воинска доблест — нямаш ли кураж, лишават те от мъжественост. След кастрирането ги пращали да се завърнат позорно при жените и приятелките си. — Погледнах я. — И според теб кой е извършвал кастрирането?
— Чакай да позная… жените на етиопците?
— Не само това, наказанието поначало било измислено от жените им. Извинявай, ако ти прозвучи като мъжки шовинизъм, но жените винаги са проявявали повече творчество в отмъщението.
— Добре казано. Не го забравяй. — Тя се усмихна за миг. — И твърдиш, че това обяснява защо са пратили жена да свърши работата? Или поне, че ни дава идея как точно е избрала да я свърши?
— Твърдя, че е поела сериозен риск и е хвърлила големи усилия, за да организира убийството по уникален начин. Вече стигнахме до извода, че вероятно е излизала с него и друг път, отчасти като един вид разузнаване, за да опознае обекта, да го… прощавай за шегата… да го измери и може би да планира убийството. В наръчниците го наричат „постановка“ — отбелязах аз. — С други думи може би нещата са по-лични и по-стилизирани, отколкото предполагахме.
— Добре… възможно е. Може дори да се окаже следа. — Тя се замисли, после предложи: — Би трябвало да проверим кредитните му карти. Да видим къде е ходил през последните седмици. Ресторанти, киносалони и тъй нататък. Може някой да си припомни, че ги е виждал заедно.
— Да, определено трябва.
— Ти сякаш искаш да добавиш едно „но“.
Кимнах.
— Но това би било безразсъдна грешка от нейна страна. Твърде е очевидно. Имам чувството, че тази дама е много старателна и прецизна.
— Мислиш например, че може да е плащала тя? Или че са ходили някъде, където не се харчат пари?
— Това ще е уникална идея. Жена, която не очаква скъпа вечеря преди любовната нощ.
Тя ме смушка в ребрата.
— Защото е възнамерявала да го убие.
Усмихнах се.
— Вече споменах, че начинът на самоубийство представлява послание. Това се отнася и до убийството. Серийните убийци например обикновено използват свой личен метод — един вид подпис. Разбереш ли метода, можеш да надникнеш в уникалната патология на индивида.
— Чела съм литература по темата.
— Добре. И тъй, какво послание ни изпраща тя? Разчети го.
— Казах ти, не ми е в стила.
— Твоите оръжия са перверзията, жестокостта и сладострастието. Мисли като разярена жена, Биан. Този мъж е извършил нещо толкова вбесяващо за теб или за човека, който те е наел, че смъртта ще е твърде меко наказание. Иска се нещо повече. Вечен позор.
Тя ме изгледа, после каза:
— Значи наистина го е мразела. Силно, жестоко.
— Продължавай.
— Добре. Ето какво мисля. Не вярвам да е пратена от някого. Мисля, че е било нейно лично отмъщение. Очевидно от самото начало го е съблазнявала тя, а не той нея. Съблазняването е необходима част от нейното отмъщение. Въпреки цялата си ненавист и погнуса към него тя владее ситуацията, а съвкуплението за нея не е нищо повече от обикновен акт — принудителен, символичен, облекчаващ. Погледнато през неговите очи, те са правили любов; през нейните — просто го е чукала.