— Един вид измяна, нали?
— Може би точно така го е виждала. Как беше онова същество… дето се чифтосва и… нали се сещаш?
— Паякът черна вдовица.
— Да, черната вдовица — след секса женската убива мъжкия.
— Точно така. Премахва партньора си от генетичния фонд, което гарантира, че той няма да й изневери с друга и да зачене конкурентно потомство.
— Но в случая очевидно е другояче. Там става дума за секса като генетично оцеляване. Сексът може да бъде и борба за надмощие. — Тя помълча, после подхвърли: — Обзалагам се, че го е накарала да й се моли, да се унижава.
— Мислиш ли?
— Защо не? Някои жени го правят и с мъжете, които обичат.
— Защо?
— Първична демонстрация на власт. Сексуален ин и ян. Не той владее положението, а тя.
— Олеле.
— Ти ме попита как мисли жената. Отговарям ти, че някои жени мислят и действат по този начин. Не казвам, че го одобрявам, напротив, но се среща сравнително често.
— Но има и още, нали?
— Ами… изчакай малко. — Тя се позамисли, после каза: — Добре, дай да разгледаме финалния акт. Тя го възбужда, след това го убива и нагласява тялото така, като че е мастурбирал. Може би тук също има послание.
— Поредният акт на надмощие?
— Не ми се вярва. Мисля, че нейната потребност от надмощие е стигнала до върха си, когато за пръв път са правили секс. А онова… е, мисля, че си прав — тя е режисирала сцената на унижението му. Може би го е накарала да я моли, но вече не за свое собствено удоволствие, за реализиране на фантазиите си. Манипулирала е неговото сладострастие, както скулпторът оформя глината, преди да започне да вае. — Тя ме погледна. — Не знам какво й е направил, но за нея последната сцена е трябвало да се равнява на стореното.
— Голотата му… ерекцията… куршумът в главата… кое?
— Няма как да ти отговоря, без да знам с какво е заслужил това.
„С какво е заслужил това“ — малко странен израз бе избрала, но той наистина разкриваше същността на мотива, а точно върху него трябваше да се съсредоточим сега. Убийцата или нейният поръчител си играеше на възмездие. Също като етиопските жени, кълцащи най-милото на враговете, тази убийца осъществяваше свой вариант на кастрирането. Биан ме погледна и добави:
— Просто няма начин да разбера, нали? — После попита: — Според теб тя къде е сега?
Въпросът беше уместен и аз се замислих над него.
— Ако трябва да предполагам, вероятно е напуснала страната още сутринта след убийството. Може би с полет от „Дълес“, а може да е отскочила с кола до Болтимор или Филаделфия, за да заплете следата.
— Значи никога няма да я видим — рече Биан.
— Всички допускат грешки. Просто трябва да открием грешката.
— Наистина ли вярваш в това?
— Не просто вярвам — знам го.
16
Върнахме се в кабинета. Красавецът Дон си бъбреше с Филис за някакво пътуване до Париж и ресторант на не знам си кое авеню, където имало разкошен гъши дроб. Защо ли не го харесвах? Подадох му чашката.
— Реших, че може да ти се пие кафе.
Той малко се слиса от моята щедрост, но я прие.
— Ами… да, разбира се.
Преди Биан да го предупреди, той отпи солидна глътка, изруга и оплиска цялата маса с лепкава черна течност. Захвърли чашата и се вторачи свирепо в мен.
— Не си толкова забавен, колкото си въобразяваш, Дръмънд.
От гърлото на Филис излетя странен звук, хълцане или може би задавен смях. Очевидно и тя не харесваше Дон. Това ме зарадва.
След кратка неловка пауза Филис обясни на Дон:
— Трябва известно време, за да привикнеш с Дръмънд.
Винаги се е изразявала много меко.
Биан ми хвърли поглед, сякаш искаше да каже: „Кога ще пораснеш най-сетне?“ Няма що, добра отплата, задето бранех нейното целомъдрие и се мъчех да й покажа що за гадина е нашият Дони.
Усмихнах й се. Тя извърна очи.
Дон обаче вече бе стигнал до извода, че Шон Дръмънд е смешникът на класа — точно каквото желаех да си помисли. Често прилагам този трик със свидетелите в съда. Просто е изумително какви глупости казват хората, когато те смятат за глупак.
Опитвайки да възстанови поне някакво подобие на сериозност, Биан каза на Дон:
— Като експерт по Ирак, какво смяташ за този обмен на информация между Даниълс и Шараби?
Дон преглътна няколко пъти и си възвърна самообладанието. Обърна се към Биан: