— Не.
— Шиитите вярват, че дванайсетият и последен имам се е укрил в пещера и някой ден ще се завърне, за да управлява едно съвършено, праведно общество. За сунитите свещеният град е Мека в Саудитска Арабия. За шиитите най-свещени са храмовете в иракските градове Наджаф и Кербала. През седми век, когато сунитите избили Хусаин и неговите шиитски последователи, разколът прераснал в кървава вражда. Само една десета от мюсюлманите в света са шиити и в тяхната вяра е вплетен гневът на малцинството, чувството, че сунитите ги потискат, че религията им е подложена на гонения. Така си остава и до днес.
Погледнах го и казах:
— Значи един вид семейна вражда за наследството на стареца.
Дон не се впечатли от умното ми обобщение и обясни:
— Не е нито по-значително, нито по-маловажно от враждите, които някога са разделили християните и са предизвикали безброй войни в Европа. С изключение на едно: мюсюлманският разкол така и не е отслабнал.
След това той се върна към основната тема на лекцията. Накрая обобщи:
— Обяснявам ви всичко, за да разберете смисъла… истинското значение на онова, което Даниълс е дал на Шараби, и стойността на полученото в замяна от иранците. Както можете да предположите, иранското разузнаване държи под око сунитската общност в Ирак. Не забравяйте, че по времето на Саддам — а той беше сунит — Иран и Ирак водиха кървава седемгодишна война. Иранците не искат отново на власт да дойде сунит.
Той помълча да види дали имаме въпроси. Нямахме.
— Разберете също така — продължи Дон, — че иранското разузнаване има съвършено ясна представа какво става в Ирак. Това е основният им обект на проучване, съседи са, познават местната култура по-добре от нас и десетилетия наред са създавали и усъвършенствали източниците си на информация, особено сред своите събратя по религия, иракските шиити. Така че не само губехме поглед върху дейността на иранските агенти в Ирак, но и се лишавахме от техните преценки какво става в страната, която познават по-добре от нас. — Той ни изчака да осъзнаем казаното, после добави: — Загубата на този прозорец беше… и си остава разузнавателна катастрофа.
— Като да си загубиш мястото до най-умното момиче в часовете по алгебра — отбелязах аз. — Как ще изкараш контролното? Нали така?
Дон снизходително изцъкли очи.
— Предполагам, че… да, сравнението е разбираемо.
Изглежда, отново се бяхме върнали на етапа въпроси и отговори, затова погледнах Дон и попитах:
— Каква точно беше уговорката между Даниълс и Шараби?
— Не са я споделяли с мен, нали?
— Така е. Опитай се да предположиш.
— Добре. Ето какво си мисля. Както знаеш от новините, още преди нахлуването Пентагонът и Белият дом гласяха Шараби за бъдещ министър-председател на демократичен Ирак. Чел си го, нали? А очевидно негови кръстници са били Даниълс и шефовете му Тайгърман и Хършфийлд, които са убедили Белия дом да го направи техен човек в Багдад.
— Правилно.
— И тъй, по време на нахлуването Шараби и подбрани членове на неговия Иракски национален симпозиум бяха прехвърлени със самолет на предварителни позиции в Кувейт. Идеята беше, щом Багдад падне, веднага да бъдат поставени начело на правителството.
— И какво стана?
— Точно това стана. В деня, когато падна Багдад, Шараби отлетя за там с армейски хеликоптер и беше посрещнат с духова музика и тържествени церемонии. И веднага се зае да разкатава фамилията на коалицията. Беше голяма каша, администрацията скоро се усъмни в първоначалния американски екип, изпратен да ръководи събитията, затова го замени с нов и кашата стана още по-голяма.
Биан, която бе видяла лично онзи период, отбеляза:
— Отгоре на всичко иракското правителство на Саддам се беше разпаднало. Шараби просто нямаше кого да командва. Месеци наред беше пълен хаос.
Дон се усмихна и кимна на умната ученичка.