Казано с две думи, Дон нямаше представа откъде идват парите.
Биан попита:
— Но какъв е бил мотивът на Шараби? Той имаше нашата подкрепа или поне тази на Пентагона. Защо е рискувал да ни предаде и да се сближи с иранците?
— С вас четохме едни и същи съобщения. Нали?
Биан кимна.
Аз не бях толкова сигурен, че сме чели едно и също, но за да не протакаме, също кимнах.
Дон каза:
— Поставете се на мястото на Шараби. Намирате се в Ирак, сунитите дават награда за главата ви, водите борба на живот и смърт за властта с другите шиитски групировки, а този тип — вашата свръзка — изведнъж заплашва да ви подреже крилцата. — Той помълча, после попита: — Как бихте реагирали?
— Бих долетял тук да му строша зъбите — рекох аз.
Той се усмихна снизходително.
— Не се и съмнявам. Даниълс беше аналитик, не оперативен агент. Агентурната работа е сложно и трудно изкуство. Завербуваните са подложени на ужасен психологически стрес, мнозина се раздират от душевни конфликти, а повечето и от фобии. Предполагам, че Даниълс е тласнал собствения си агент в ръцете на иранците.
Биан очевидно бе размишлявала над това, защото отвърна:
— Или пък Шараби се е разтревожил да не загуби нашата подкрепа и е решил да се презастрахова чрез иранците. Предал е получените от Даниълс сведения и сега иранците му дължат услуга. Най-малкото няма да се противопоставят активно на издигането му като шиитски лидер. — Тя добави: — Но след като Даниълс е мъртъв, вече никога няма да разберем.
Дон отговори:
— Може би точно това виждаме в тези писма. Шараби е започнал да тъче на два стана — и с нас, и с Иран. За него положението е идеално.
Биан отбеляза съвсем уместно:
— Но това е възможно само докато ние оставаме слепи за споразумението между Даниълс и Шараби. В края на краищата той ни е предал.
Моментът ми се стори подходящ да опитам:
— Смяташ ли, че Шараби е поръчал убийството на Даниълс?
Дон отговори без колебание:
— За мен той би бил заподозрян номер едно. Както каза Биан, Даниълс отнесе тайната в гроба си. Но не бързайте да изключвате от списъка Хършфийлд и Тайгърман. Те може да са били в течение на кореспонденцията между Шараби и Даниълс — може дори тя да е водена по тяхно нареждане — и тогава биха се притеснили какво ще каже Даниълс пред сенатската комисия. — И добави, сякаш се нуждаехме от напомняне: — Те са свръхамбициозни. Не подценявайте готовността им да направят всичко възможно, за да му запушат устата.
Отново споделях мнението на Дон. Всъщност канех се да задам нов въпрос, когато Филис стана и излезе иззад бюрото. Пристъпи към Дон и нетърпеливо каза:
— Благодаря, че намина. Ще предам на директора колко ни помогна.
Дон сякаш малко се изненада от внезапното пропъждане. Погледна часовника си.
— Разполагам с още малко време. Ако имат други въпроси…
— Няма да се наложи.
По лицето на Дон се смениха изражения на объркване, разочарование и накрая обида. Той се изправи и постоя така.
— Бих искал да ме държите в течение за това разследване. Всъщност… трябва да знам. Важно е за нас… за мен. Знаеш го.
Филис отговори рязко:
— Ще те уведомя, като му дойде времето.
Цялата му самоувереност се изпари. Той се вгледа в очите на Филис. Отвори уста да каже нещо, размисли, после се завъртя и излезе.
Когато вратата се затръшна зад Дон, ние с Биан останахме съвършено неподвижни, а Филис се върна зад бюрото. Кръстоса ръце пред себе си, сведе очи и заприлича на сфинкс.
Най-сетне тя благоволи да заговори.
— Кой от вас би рискувал да предположи за какво беше цялата тази история?
17
Биан прие предизвикателството и отговори:
— Дон е… Не, бил е шеф на екипа за обработка на иранските разузнавателни данни.
Филис кимна.
— Да. — Погледна ме и каза троснато: — Не биваше така да го предизвикваш и унижаваш. — Помълча и добави. — През последните три месеца му отровихме живота. Горкият буквално не се отлепва от детектора на лъжата.