— За куршум в мозъка всички времена са еднакви.
— Ако човек има мозък, за разлика от теб.
Кучка.
— Биан, слушай. Това не е работа за военен полицай, бил той мъж, жена или хермафродит. Аз съм обучен за тия неща, вършил съм ги пет-шест пъти и пак се чувствам в чужди води. Освен това Файндър и неговите хора са екип. Правило номер едно: екипът винаги се грижи на първо място за своите.
— Щом е тъй, радвай се, че дойдох. Аз ще ти пазя гърба. Обещавам.
След като не отговорих, тя отбеляза:
— Може би трябва да те наглеждам. — И предвиждайки следващата ми мисъл, добави: — Само не се опитвай да се налагаш със старшинство. Имам одобрението на Филис.
— Тъй ли? — погледнах я и попитах: — Защо? Какво се е променило?
— По принцип нищо. Трябва ти преводач.
— Имам преводач. Някои от хората на Файндър владеят отлично арабски и освен това…
— Точно така — освен това не желаем те да узнаят какво става.
— Това е смешно. Дори да разберат за Бин Паша, няма начин да го свържат с Шараби или Даниълс.
— Ами ако разберат точно кого сме докопали? Те са наемници и носят отговорност само пред себе си. Помисли си: за главата на Заркауи дават двайсет и пет милиона долара. Ако разберат кой е Бин Паша, могат да те зарежат и да подгонят наградата. — Тя добави: — Отиваш във Фалуджа. Идеалното място за безнаказано убийство.
— Говориш досущ като Филис. Ако не може да контролира някого, цялата се изприщва.
— Да, малко прекалява. Признавам. Но колкото по-дълго запазим в тайна отвличането на Бин Паша, толкова по-уязвима става неговата финансова мрежа. Един час може да се окаже решаващ. Разбираш го, нали?
Наистина разбирах. Разчуеше ли се за залавянето на Бин Паша, неговите свръзки в бунтовническото движение щяха да се разбягат, а финансовите му източници да изчезнат или поне да заличат следите си.
— Ако нямаш по-добър вариант, идвам и аз — уведоми ме Биан. После добави: — Знаеш ли какво, Шон? Аз трябва да съм там. Ти не.
— Отивам — уведомих я на свой ред.
— Защо? Не виждам причина да поемаш такъв риск.
Аз също не виждах. Но не бях изминал всичкия този път само за да си седя на задника. Не беше кой знае каква причина, но за мен звучеше убедително.
— Наистина не се налага. Помисли трезво.
Помислих. Лесният отговор бе, че дори да не стане както бих искал, пресичането на средствата за Заркауи можеше да съкрати войната, да спаси американски войници или поне да изкара от играта още един противник. Няма значение каква емблема носиш на петлиците, важното е, че на гърдите ти са изписани думите „Армия на САЩ“. Войникът има задача да избива лошите.
Но знаех, че има далеч по-сложен и не чак толкова благороден отговор. Две думи: Биан Тран.
Тя ме гледаше в тъмното. Не можех да разчета мислите й, но знаех, че се пита: Защо този глупак не използва шанса да скочи от дерайлиралия влак?
После Биан стори нещо, което напълно ме изненада. Приведе се напред и ме целуна. Отстъпи и двамата се погледнахме в очите.
— Ти си смахнат — каза тя.
Наистина бях смахнат. Биан ме хвана за ръка и ме поведе обратно към Файндър, който разговаряше с други двама мъже, изникнали ненадейно от нощния мрак.
До колата Смит продължаваше да се върти и да оглежда околностите. Здравата го друсаше параноята.
Файндър представи новодошлите и се ръкувахме. Те се казваха Тед и Крие и приличаха на световни шампиони по борба — грамадни, неприлично мускулести и за разлика от шефа си сякаш бяха създадени тъкмо за подобни места. Носеха тъмни цивилни дрехи, които, от една страна, им помагаха да не бият на очи сред местното население, а, от друга, бяха идеални за нощна акция.
Крис се усмихна и каза:
— Много ми е приятно.
Тед само изсумтя.
— Уредихте ли си… разногласията? — попита ни Файндър.
Биан предостави на мен да отговоря:
— Дребно недоразумение. Ето какво решихме, Файндър. Тръгваме заедно.
— Няма проблеми.
— Майор Тран владее добре арабски и единствено тя ще разговаря с пленниците. Кажи това на хората си.
Файндър се усмихна.
— Значи не разрешаваш да им викнем: „Хвърлете оръжията, гадини, или сте мъртви“?
— Върши ли работа?
— След няколко предупредителни изстрела в главата… да, обикновено върши.
И той се разсмя.
— Полковникът има предвид каквато и да било форма на разпит относно тяхната самоличност — уточни Биан. — След като обитателите на къщата бъдат заловени, твоите хора ще ни оставят насаме с пленниците. Налага се кратък разпит за потвърждаване на самоличността им и ще го проведа аз.