Той се позамисли.
— Добре, ще предам на момчетата. — След малко заяви: — Сега е мой ред. — Погледна ме и попита: — Наистина ли си адвокат?
— А ти наистина ли си тук доброволно?
Той поклати глава.
— Не разбирам защо си тук и няма да питам. Адвокат и военен полицай… Трябваше да поискам по сто бона на калпак.
— Можем сами да се пазим — уведоми го Биан.
Файндър отбеляза абсурдността на твърдението с широка усмивка.
— Дайте да си говорим направо. Първата ми грижа са моите хора. Няма да позволя да ги застрашите. Ако се наложи, ще ви застрелям или ще ви оставя във Фалуджа, което е по-лошо. Разбрахме ли се?
Говореше съвършено спокойно, което правеше заплахата още по-страшна, защото личеше, че е напълно сериозен. Колкото и да е странно, започвах да го харесвам. Изглеждаше умен и делови, нямаше съмнение откъде идва и забелязах, че другите се отнасят към него почтително. При най-добрите водачи верността към началството се равнява на верността към подчинените — с други думи добрият водач мисли първо за хората си. Би било чудесно, ако бяхме част от екипа му.
Файндър ни остави да осъзнаем предупреждението, после каза:
— Не ви трябва да знаете как действаме и няма да губя време за обяснения. Ето какво трябва да знаете. Откъснете ли се, разчитайте само на себе си. Сградата е в индустриалния квартал откъм западната страна. — Той ме погледна. — Карл каза, че имаш карти. Дай ги. Градът е малък, отправяте се на изток и ако вървите бързо, достигате покрайнините след двайсетина минути. Дотогава носете арабските дрехи, но щом излезете на открито, захвърлете ги. Градът е обкръжен от морски пехотинци, те дадоха доста жертви и са в гадно настроение. Първо стрелят, после питат. Ще е добре за здравето ви да се появите пред тях с американски униформи. Разбрано?
Погледнах Биан и тя кимна. Файндър продължи:
— Казах на Управлението, че всеки от вас трябва да има в джоба компас и хиляда долара. Покажете ги.
Показахме ги.
— Парите са вашата застраховка — обясни той. — Тукашните не са толкова подкупни като другите иракчани, но никога не се знае. Ако налетите на терорист, парите няма да помогнат; просто ще си платите за екзекуцията. Но ако е обикновен гражданин, петстотин долара могат да купят няколко минути мълчание. Настоявайте, че сте репортери — тук всички знаят тази дума — и веднага му пъхнете парите в ръката.
— Това помогнало ли е на някого? — попита Биан.
Файндър се замисли.
— Не, доколкото знам. — Той се разсмя. После ни подаде американски флагчета с размерите на салфетка. — Ако видите американски войници, размахвайте ги. Помага… Моите хора поемат нападението и залавянето на пленниците. Вие оставате с огневото прикритие. Някакви възражения?
Обикновено не обичам да ми казват какво да върша, но човек трябва да бъде любезен с домакините. А, от друга страна, атакуващите винаги поемат най-големия риск.
— Никакви — отговорих аз.
— Казаха ни да заловим всички живи и точно това възнамеряваме да направим — продължи той. — Но нищо не гарантирам. Ако спят, имаме добър шанс. Ако са оставили един или двама на пост… е, ще трябва да ги премахнем. Но ако вашият човек е едра риба — иначе нямаше да сте тук, нали? — едва ли ще го сложат да пази. Тия араби много си падат по йерархията; за тях да си водач означава да почиваш повече, да се храниш по-добре и да поемаш по-малко рискове от обикновения войник.
Файндър се обърна към Карл Смит и нареди:
— Отвори багажника на колата ми. Дай им оръжие, аптечки и очила за нощно виждане. — Пак се обърна към нас. — Очилата и аптечките са стандартно армейско оборудване. Предполагам, че знаете как да ги ползвате. — Ние не възразихме и той попита: — Можете ли да стреляте с карабина М–16?
Кимнахме.
— Добре. Няма да сваляте предпазителя, докато не ви наредя. Повтарям: докато аз не ви наредя. Нямам желание случайно да гръмнете някого от моите хора… или себе си.
Очевидно щяхме да си имаме проблеми с доверието.
— Карл спомена за тайни квартири във Фалуджа — казах аз. — Защо не ми покажеш на картата къде се намират?
— Ако се стигне дотам, моите хора ще ви заведат.
С други думи, ако се откъснехме или бъдехме заловени, Файндър не искаше да подлагаме неговия екип на риск. Както бях предупредил Биан, екипът заемаше първото място. Дръмънд и Тран — второто. Тоест последното.
Сега обаче идваше време да използвам властта на парите и аз казах:
— Добре, сега ме изслушай внимателно, Файндър. Ако аз и майор Тран не се завърнем заедно с пленника, няма пари. Ясно? Пленникът и ние двамата живи и здрави — това е сделката. Пазете ни, иначе само си губите времето.