Тя изчака няколко напрегнати секунди, колкото пленниците да проумеят, че наистина са в нейна власт. Накрая запита с много груб глас:
— Кой говори английски?
Мълчание.
Тя огледа лицата им и заяви:
— Настоявам за отговор.
Отново мълчание.
— Поне един от вас говори английски. Знаем това. Да направи крачка напред… веднага.
Трябваха ми една-две секунди, за да проумея защо е толкова сигурна, че някой говори английски и защо това има значение. Артилерийските снаряди долу бяха предназначени за бомби — крайпътни или автомобилни; следователно някой в тази стая имаше инженерните способности да конструира подобни устройства. Това означаваше висше образование, вероятно в чуждестранен университет и вероятно човекът говореше английски. В йерархията на терористите бомбените технолози стоят веднага след финансистите и да изкараме от строя такъв тип се равняваше на втора печалба от лотарията.
Но отново нямаше никакъв отговор.
Биан се озърна към мен. Посочи голия и човека по боксерки и нареди най-хладнокръвно:
— Отдели тези двамата.
Поколебах се. Тя кресна:
— Чу ме. Веднага!
Пристъпих напред и Биан вдигна оръжието си срещу пленниците, за да ме прикрие. Сграбчих за ръката голия и го дръпнах напред, после издърпах и другия.
Застанали насред стаята, двамата изглеждаха още по-замаяни, нещастни и объркани. Питаха се с какво толкова се различават от другите и съжаляваха, че са такива.
Биан нареди:
— Отведи ги долу. Кажи на Файндър да ги екзекутира.
Изглеждаше напълно сериозна.
Задържах поглед върху нея малко по-дълго и тя усети съмненията ми, защото, без да изпуска от прицел мъжете до стената, извърна глава и ми намигна.
После пак се обърна към пленниците и заговори на арабски. Вероятно обясняваше, че приятелите им отиват за рециклиране.
С приклада на карабината изблъсках двамата мъже от канцеларията и ги поведох по дългия мрачен коридор към стълбището. Разбира се, не е редно да се заплашват пленници със смърт или нараняване; но не е редно и да пращаш атентатори самоубийци срещу невинни жертви. А в по-философски план, ако не знаеха английски, значи не разбираха заплахата и тя преставаше да бъде заплаха. Надявах се тази своеобразна логика да прозвучи пред съда също тъй убедително, както ми звучеше в момента. Бяхме стигнали до най-горното стъпало и аз за всеки случай подвикнах:
— Дръмънд слиза с двама пленници.
Накарах ги да слязат пред мен. Крачеха покорно като овце и личеше, че си нямат представа какво ги чака.
Файндър чакаше в подножието на стълбището.
— Кои са тия? — попита той.
— Нагледен урок.
Той ме изгледа втренчено.
— В смисъл?
— Тя прилага шокова терапия. Разделяй и владей. Отдели тия двамата да бъдат разстреляни.
— Наистина ли?
— Не… само иска така да си мислят.
— Сигурен ли си? Ще го направим за сметка на заведението.
Изблещих се.
Той се разсмя.
— Майтап, Дръмънд. Гледай по-весело.
Оставих го с двамата пленници и се върнах горе. Когато влязох в канцеларията, Биан все още крещеше нещо на арабски. Пленниците я слушаха напрегнато и не ми обърнаха внимание.
Тя прекъсна монолога и ме погледна. Казах:
— За онзи, голия, трябваха три куршума. Жилав излезе, проклетият. — След малко добавих: — През цялото време крещеше на арабски, молеше да го избавим от мъките.
Намекът беше малко тънък, но по изражението й разбрах, че е схванала — и двамата не говореха английски.
Тя пак погледна пленниците и каза:
— След секунда ще ти дам още един или двама.
— Не бързай. — Аз се облегнах небрежно на стената. — Момчетата на Файндър са се заели да ги кастрират и погребат с главите на запад. На хубаво, скришно място, където никой няма да ги намери.
Естествено, грубият намек се отнасяше до мюсюлманското поверие, че за да влезе душата в рая, скоро след смъртта тялото трябва да бъде измито и погребано с глава на изток; а който умре като мъченик, ще бъде посрещнат и обслужен от цяло стадо прекрасни девици, но без съответното оборудване всичко това си остава в сферата на празните надежди.
С крайчеца на окото си забелязах, че по лицето на втория отляво се изписа сдържано възмущение. Той чуваше и което е по-важно, разбираше какво говорим.
Биан също усети. Посочи го с пръст.
— Ти… крачка напред.
Той продължаваше да гледа изцъклено и не помръдваше.
Биан пристъпи напред и застана само на две педи от него. Хладнокръвния стоеше от дясната му страна и със своето безучастно спокойствие подчертаваше още по-силно страха на този тип, когото нарекох мислено Нервния.