Не можех да си представя за какво му е на Управлението подобен летящ дворец, а още по-малко как е убедило Конгреса да подпише сметката. Е, всъщност имах идея: споразумение под сурдинка с някои членове на Комисията по разузнаването, че могат да ползват самолета за дълги задгранични командировки — разбира се, в интерес на националната сигурност.
Както и да е, самолетът изглеждаше пуст и оставаха само две неотворени врати, и двете в дъното.
Отворих дясната и прекрачих в нещо като частен апартамент с тапети в стил рококо, огледална стена и малко барче, което за мое съжаление се оказа празно. Върху двойното легло дремеше непознат господин по бельо. Дръпнах го за крака.
Той отвори очи и ме погледна, примигвайки.
Изглеждаше интелигентен: дебели очила, замислени очи и прочие.
— Вие ли сте лекарят в тая къща? — попитах аз.
— Не е къща, а самолет.
След такъв педантичен отговор нямаше смисъл да питам повече.
— А, да… — потвърди все пак той, после разтърка очи и протегна ръка. — Боб Ензенауър.
— Какъв лекар сте по-точно?
— Ами… какъв пациент ми водите?
— С огнестрелна рана в корема.
— Лоша работа. — Той се надигна. — Дайте ми минутка и идвам.
Оставих го и през лабиринта от авиационен разкош се върнах в хангара.
Бин Паша лежеше проснат на цимента, а Ерик и Биан се бяха навели над него. Сребристият седан също беше пристигнал и Нервния седеше на цимента, още по-жалък и объркан, отколкото когато Ерик се целеше в него.
Биан бе коленичила и мереше пулса на Бин Паша. От мадам Дьо Сад изведнъж се превръщаше във Флорънс Найтингейл — тази жена си сменяше ролите по-бързо, отколкото аз бельото.
Тя вдигна очи към мен и каза угрижено:
— Пулсът му отслабва. Не е добре. Сигурно има вътрешен кръвоизлив.
Ерик погледна нея, после мен и каза:
— Май трябва да приключваме сделката час по-скоро.
— Уговорката беше да се достави жив.
Подадох му двете карабини и забелязах, че на пода до Бин Паша са подредени спретнато двата лаптопа, моето куфарче и торбата ми.
Ерик сведе очи към пленника.
— Ако е само за рапорта, изпълнихме я. На мен ми се вижда жив. А на теб?
Имайки предвид грозната алтернатива — съвършено здрав Бин Паша и една стена във Фалуджа, украсена с останки от мозъка ми, — не исках да проявявам неблагодарност към човека, който ми спаси живота.
— Разбрахме се. — Погледнах го и добавих: — Ако обичаш, предай моите поздрави на хората си.
— Непременно.
— Свършихте великолепна работа — казах аз съвсем искрено. Стиснахме си ръцете. — Удвоявам заплащането.
— Можеш ли?
Филис щеше да побеснее.
— Току-що го направих.
Той се усмихна и ме потупа по рамото.
— Между другото — казах аз. — За Филис… знаеш ли, че има неограничен бюджет?
— Не… аз…
— Черни пари. Напълно безотчетни. Може да харчи като пиян моряк.
— Наистина ли?
— Споменавам го само защото… ами, преди да пристигна, тя ми каза… всъщност похвали се, че всички други взимали двойно повече от вас.
— Сериозно?
— Между нас да си остане. Имай го предвид другия път.
Погледнахме се. Той сякаш искаше да каже нещо, но се въздържа. Накрая аз наруших мълчанието.
— Ерик, щом спечелиш колкото трябва, прибирай се у дома.
— Добър съвет.
Той се завъртя, цялата група се качи по колите и потегли.
Доктор Ензенауър вече се бе навел над Бин Паша и му слагаше венозна система. Погледна ме и посочи Нервния.
— Ами онзи?
— Нищо сериозно, рана в коляното. — Кимнах към Бин Паша. — Това ви е задача номер едно. Не го оставяйте да умре. В никакъв случай.
Той ме изгледа строго.
— Май изтъквам очевидното? — попитах аз.
— В салона за почивка на екипажа има сгъваемо легло. Първата врата вдясно. Ако искате да помогнете, донесете го.
Биан ме последва. Щом влязохме в самолета, тя ме дръпна за ръката и каза:
— Трябва да поговорим.
— Не сега.
— Откакто напуснахме фабриката, не си ми казал една дума.
— Не е вярно. Казах ти да млъкваш. Заповедта остава в сила до второ нареждане. — Погледнах я в очите. — В момента не ми е до приказки.
Това обаче не й попречи да попита:
— Няма ли да ме попиташ защо?
— Ти стреля по невъоръжени пленници. Какво да те питам? И изобщо какво ме интересува? Всъщност каквото кажеш сега, може и най-вероятно ще бъде използвано срещу теб пред военния съд.