— Вие говорихте тук за отмъщение и също така ми обърнахте внимание, че тялото на убития носи следи от насилие. Знаете ли, не ми изглежда правдоподобно човек, който толкова жадува за отмъщение, да се откаже от личното си участие, и не би искал със собствените си очи да се порадва на мъчението на своята жертва.
— Само че… — започна Джеф.
— Че то е съвсем просто. Този, който е направил приятелска услуга на подбудителя на убийството, не е бил Франк Карни, а О’Балей. Франк е помолил приятеля си той да предложи възкресяването на Рико Полето и с това е поел върху себе си цялата тежест на подозрението. Следователно Джером О’Балей е съучастник в убийството, а може би в бъдеще Карни е щял да му заплати за тази услуга. С Рико Полето, обаче е имал сметки онзи, който си ги е уредил с него. Франк Карни. Знаете ли, Джеф, само едно не разбирам. Как е могла да ви убегне такава проста мисъл?
Джеф се разсмя и устните на стареца също леко се усмихнаха.
— Не ни е убегнала, инспекторе — най-после младежът престана да се смее. — Трябва да ви се извиня. Не се смея, разбира се, на убийството, а на себе си. Исках да си направя един малък опит — интересуваше ме колко бързо ще се сетите за онова, до което ние достигнахме след доста дълги размишления. Разбира се, реагирахме веднага и аз още веднъж ви моля за извинение.
Повдигнах рамене.
— Има ли убийство, Джеф? Или това беше само, общо взето, изпит?
Той стана сериозен.
— За съжаление наистина се стигна до убийство. Рико Полето е мъртъв. За вас остана само техническата част на случая — да разпитате Франк Карни. Уверен съм, че ще се справите лесно с това.
Аз също вярвах, че ще успея.
— Момент, Джеф — казах аз. — Явно обичате изненадите. А ми обещахте още нещо. Доколкото си спомням, отнасяше се до Третия професор.
— Да — кимна той и в очите му светнаха весели огънчета. — Само че не искам да ви подценявам вече за втори път. Не искате ли да отгатнете тази изненада сам?
Намигнах на Джеф и също се усмихнах.
— Ще се опитам.
Станах, направих две крачки към стареца и учтиво му се поклоних.
— Радвам се да се запозная с вас, Трети професоре. Мислите ли, че мога да бъда полезен на вашия остров?
Така завърши тогава преди пет години моят приемен изпит на остров Нов живот. Къде изчезна любопитното и самоуверено настроение от първите ми дни? Къде се загуби онзи хладнокръвен оптимизъм, с който вярвахме, че ще успеем да се справим с всички детски болести на нашето ново общество?
Плувахме шести ден из широкото море. Харгрийвз, Варга и Четвъртия професор играят на зарове. Сен Жуст все още гледа вълните. Елена спи. Елена…
Шерше ла фам. В края на краищата войната избухна заради троянската Елена. Въпреки че Елена в същност не беше от Троя… само че дълго време това знаеше само Джеф благодарение на познанията си по старогръцки. А след това аз, най-добрият приятел на Джеф.
Възкресяването на Хубавата Елена беше сериозна грешка… прекрасна грешка. Не само Джеф, който направи предложението, но в края на краищата и Варга, и още неколцина се поддадоха на примамливото желание да видят, както се казва, най-красивата жена в човешката история. Тази, която Парис получил като дар от самата Афродита, богинята на любовта.
Третия професор, общо взето, трябваше да бъде убеден с по-разумни доводи.
— Че какво, не е ли правилно — питаше тогава разпалено Джеф — на остров Нов живот да разцъфнат всички форми на божието творение?! Може би възможностите за напредък в науката противоречат на нуждите на нашето общество? — Джеф следваше древногръцка литература в Колумбийския университет; твърдеше, че машината на времето предоставя единствената, с огромно значение за неговата специалност възможност да се убеди в истинността на Омировия епос. Странно, на никого не му хрумна, че в известен смисъл за целта по-логично би било възкресяването на самия Омир; Третия професор, макар и колебливо, накрая се съгласи.
Въпреки това „научният“ проблем на Джеф остана нерешен, защото Елена, макар че дойде от гръцката древност, не беше Елена от „Илиада“. Както ни разказа по-късно, родила се в семейството на критски златар и никога не е прекрачвала границите на родния остров.
Общо взето, дори и онези, които по-късно викаха демагогски, че нейното възкресяване било признак за диктаторска злоупотреба с машината на времето, не намразиха Елена. Тя беше прекрасна. Все още е прекрасна, въпреки че драматичните събития от изминалите седмици забулиха погледа й с воала на страха и тъжната изненада. Макар че от всички обитатели на острова Елена беше преодоляла най-дългата временна бариера и беше пратеница на най-отдалечената от нас досега историческа епоха, тя се приспособи много бързо. Нищо не успя да я изведе от равновесие; поглъщаше нашата действителност с щастлива жажда, като че ли не съществуваше пропаст от почти три хилядолетия. Джеф наричаше поведението й скок на цивилизацията и прекарваше дълги часове в „изучаване“ на Елена.