В един коридор на нивото на улицата, Джарлаксъл се натъкна на Рай’ги и дванадесетима от своите бойци.
— Имаха двама магьосници — съобщи Рай’ги. — Потопих ги в облак от тишина и…
— Само не ми казвай, че си ги убил — не можа да се въздържи Джарлаксъл, който добре знаеше каква полза може да има от един добър магьосник.
— Изпратихме сънотворни стрелички срещу тях — обясни Рай’ги. — Но единият се бе обградил с вълшебен щит и трябваше да бъде унищожен.
Джарлаксъл остана доволен.
— Довършете си работата — рече той на Рай’ги. — Ние отиваме на горните етажи, където Ентрери ще обяви намеренията си.
— Ами той? — смръщи се Рай’ги и кимна по посока на Кимуриел.
Посветеният в малката им тайна Джарлаксъл с мъка прикри развеселената си усмивка.
— Води ни! — обърна се той към палача.
В един от коридорите се натъкнаха на група въоръжени до зъби войници, но с помощта на магическата си пръчка, Джарлаксъл ги обви в гигантски лепкави пашкули. Един от тях успя да се измъкне… или поне щеше да успее, ако Ентрери не познаваше прекалено добре тактиката на подобни хора. Без да сваля поглед от сянката, която плъзна по стената, той се прицели.
Очите на Кадран Гордиън се разшириха от изумление, когато Ханд връхлетя в стаята, залитайки, притиснал ръка към бедрото си.
— Мрачни елфи! — с мъка проговори той и се свлече в ръцете на своя другар. — Ентрери. Кучият син е довел мрачни елфи!
После рухна на земята, потънал в сън.
Гордиън го остави да падне и хукна да бяга. Изскочи през задната врата, прекоси просторната бална зала на втория етаж и пое нагоре по стръмната стълба.
Ентрери и съюзниците му следяха всяко негово движение.
— Той ли е? — попита Джарлаксъл.
Палачът кимна.
— Ще го убия! — отсече той и се накани да тръгне след противника си, но спря, когато наемникът го улови за рамото.
Обърна се и видя погледа, който Джарлаксъл и Кимуриел си размениха.
— А не ти ли се иска преди това да го унижиш? — лукаво попита наемникът.
Преди Ентрери да отвърне каквото и да било, магьосникът се приближи до него и посегна към челото му:
— Ела с мен.
Винаги нащрек, палачът отблъсна ръката му.
Елфът се опита да обясни, ала в ушите на Ентрери, който не говореше езика на мрачните достатъчно добре, онова, което псионистът му предлагаше, повече от всичко друго приличаше на сливането на двама любовници. Раздразнен, Кимуриел се обърна към Джарлаксъл и заприказва толкова бързо, че на убиеца му се стори, че от устата му излиза една-единствена, неимоверно дълга дума.
— Иска да ти покаже нещо интересно — обясни наемникът на общия език на Повърхността. — Ако го допуснеш за малко в съзнанието си, ще издигне кинетична бариера и ще ти покаже как да я използваш.
— Кинетична бариера? — объркано повтори Ентрери.
— Довери му се — рече Джарлаксъл. — Кимуриел Облодра владее до съвършенство рядката и могъща псионистка магия, дотам, че е в състояние да я заеме другиму, макар и за кратко.
— Иска да ме научи? — скептично попита палачът и Кимуриел избухна в смях.
— Мисловната магия е рядък дар, а не урок, който може да бъде предаден току-така — поясни Джарлаксъл. — Но пък Кимуриел може да ти заеме част от своята сила, достатъчно, за да унижиш Кадран Гордиън.
Изражението на Ентрери красноречиво говореше, че това предложение доста го съмнява.
— Ако искахме да те убием, отдавна да сме го сторили, без да ни се налага да прибягваме до подобни хитрости — напомни му Джарлаксъл и кимна на Кимуриел, който отново се доближи.
Този път Ентрери не се отдръпна.
Това бе първият личен досег на палача до псионистката магия и когато малко по-късно пое по стръмната стълба, у него нямаше и следа от страх. От едно скривалище в стената долетя стрела и се заби в гърба му или по-скоро щеше да се забие, ако кинетичната бариера не я бе спряла, поглъщайки напълно силата й.
Шарлота чу врявата, която се носеше откъм външните стаи на покоите на Басадони, и предположи, че Гордиън се е върнал. Все още не знаеше нищо за разгрома, който подчинените й бяха понесли на долните нива, затова реши да не губи повече време и да се възползва от предоставилата й се възможност. От дългия ръкав на изкусителната си роба тя извади тънък кинжал и се насочи към вратата, отвеждаща в стаята на пашата.