Уолфгар се изправи, лице в лице с Роси и единствения от приятелите му, който все още се държеше на крака, макар че от носа му шуртеше кръв. Онзи с нараненото око се опита да се присъедини към другарите си, ала счупеното му коляно не можа да го удържи и той бавно се свлече на земята и остана да седи така, облегнат на стената.
В първата си наистина обмислена атака от началото на битката, двамата войници бавно пристъпиха напред, а после едновременно скочиха върху варварина. Ала, макар и двамата да бяха едри мъже, Уолфгар не само че не падна, но дори не се поклати, когато те връхлетяха отгоре му. Няколко мига по-късно двамата вече панически се бореха да избегнат посипалите се върху тях тежки юмруци. Роси успя да се изплъзне, но така просто даде възможност на варварина да сграбчи другия си неприятел с две ръце и да го вдигне напреки пред лицето си. Ужасеният мъж трескаво заразмахва ръце, ала от този ъгъл не можеше да нанесе никакъв по-сериозен удар.
Уолфгар отново изръмжа и заби зъби в стомаха му, после се втурна през помещението. Добре преценявайки разстоянието, той наведе глава, напрегна железните мускули на врата си и с все сила се блъсна в стената. Отскочи назад, стиснал противника си само с една ръка и почака докато той се приземи на краката си, после се отдръпна няколко стъпки назад, за огромно негово изумление.
Внезапно очите на войника се разшириха от ужас, когато огромният варварин се втурна към него, навел едното си рамо и със страховит рев на уста.
Нещастникът вдигна ръце, в обречен опит да се предпази, но жалката му защита не удържа под напора на Уолфгар — дъските зад гърба му поддадоха и той хлътна между тях. По-силна и от звука на трошащо се дърво, се разнесе примирената въздишка на Арумн.
Варваринът се отдръпна, ала само за миг, после отново се нахвърли върху жертвата си с вдигнати юмруци, докато войникът не се озова здраво приклещен между талпите на стената. Натъртен и окървавен, целият в трески и със счупен нос, безпомощният човек вдигна ръка — беше му предостатъчно.
Уолфгар го цапардоса още веднъж — бърз, къс удар, който строши челюстта му и го изпрати в несвяст, така че единствено стената го удържа да не падне на земята.
Варваринът дори не го забеляза — вече се бе обърнал към Роси, единственият от нападателите му, който още се държеше на крака. Един от войниците, онзи, с когото си бе разменил юмруци край стената, лазеше по земята, очевидно без никаква идея къде се намира. Друг, с разцепена от крака на масата глава, упорито се мъчеше да се изправи, но всеки път се строполяваше на пода, докато трети седеше, облегнат на стената, притиснал с една ръка нараненото си око, а с друга — строшеното си коляно. Четвъртият от другарите на Роси, онзи, когото Уолфгар бе повалил с един-единствен страховит пестник, лежеше в безсъзнание.
— Събирай приятелчетата си и се махайте — уморено рече варваринът на Роси. — И повече не се връщайте.
В отговор побеснелият мъж бръкна в ботуша си и извади оттам дълъг кинжал.
— Но аз искам да се позабавлявам — злобно каза той и пристъпи напред.
— Уолфгар! — извика Дели иззад бара и когато двамата мъже се обърнаха, видяха я да откача Щитозъб от стената.
Дребничката жена не бе достатъчно силна, за да хвърли тежкото оръжие достатъчно надалеч.
Това обаче нямаше никакво значение — Уолфгар протегна ръка, като в същото време призова оръжието си с мисъл. То изчезна, само за да се появи миг по-късно в десницата му.
— Аз също — спокойно отвърна той на слисания и ужасен Роси и за да подсили думите си, замахна назад с великолепния чук.
Разнесе се силно пращене и една от талпите на стената се строши, при което Арумн шумно простена.
Роси, чието нетърпеливо изражение се беше изпарило, се огледа наоколо и отстъпи като хванато в капан животно. За всички бе очевидно, че търси начин да се измъкне.
Изведнъж вратата на заведението се отвори със замах и всички глави (поне онези, които не бяха счупени), включително и тези на Роси и Уолфгар, се обърнаха натам. На прага стоеше най-грамадният човек (ако изобщо бе човек), който варваринът бе виждал някога. Новодошлият бе наистина огромен, най-малко един фут по-висок от него и почти толкова широк, както и поне два пъти по-тежък от сто и четирийсеткилограмовия варварин. Още по-впечатляващ бе начинът, по който се движеше, въпреки внушителното си тегло — тялото му като че ли бе съставено само от мускули, кости и жили.