— Трябва да си оправиш вратата, приятелю, и то възможно най-бързо, че току-виж някой решил да те ограби.
После, сякаш нищо не се бе случило, сякаш изобщо не забелязваше изумената тишина, царяща в заведението, и не виждаше зяпналите лица, които го следваха със слисани погледи, варваринът отиде до мястото си в другия край на стаята.
Арумн поклати глава и вдигна бойния чук, после спря, видял една фигура с ниско спусната качулка да се изправя пред него.
— Отличен боец си си намерил, почитаеми Гардпек — проговори непознатият и при звука на този глас, кръчмарят усети как космите на тила му настръхват. — Улицата на полумесеца може само да се радва, че се отърва от Дървотрошача. Лично аз изобщо не съжалявам за смъртта му.
— Не съм търсил повод за свада с никого — отвърна Арумн. — Нито с него, нито с теб.
— Няма и да откриеш — увери го Морик.
Уолфгар, който вече го бе забелязал, се приближи до бара, същото, макар и на почтително разстояние, сториха и Йоси и Дели.
— Добре се би, Уолфгар, син на Беорнегар — поздрави го опасният лусканец и плъзна пълна чаша към него.
Варваринът погледна първо нея, а после и него с очевидно подозрение. Откъде ли непознатият знаеше цялото му име — име, което той не бе използвал, откакто живееше в Лускан и което нарочно бе оставил далеч зад себе си?
Дели се мушна между двамата мъже и като се обърна към кръчмаря, уж да го помоли за питиета за неколцина гости, незабелязано смени чашата, която Морик беше дал на Уолфгар, с една от подноса си. После побърза да се отдръпне зад едрия варварин, поставяйки сигурността на силното му тяло между себе си и опасния разбойник.
— Няма и да откриеш — отново каза Морик на Арумн и, като докосна качулката си в безмълвен поздрав, стана и си тръгна.
Уолфгар го проследи със заинтригуван поглед, разпознал сигурната походка на опитен воин, и стана, за да го последва навън, като поспря само за миг, колкото да изпразни чашата си.
— Морик Разбойника — подхвърли Йоси на Арумн и Дели, която все още държеше чашата, която Морик бе предложил на Уолфгар.
Като видя погледите на двамата мъже, тя отбеляза, докато изсипваше съдържанието й:
— Нищо чудно това тук да тръшне средно голям минотавър.
Въпреки уверенията на Морик, Арумн нямаше как да не се съгласи с думите на младата жена. Тази нощ Уолфгар бе заздравил репутацията си стократно — първо, като напълно унижи Роси и самонадеяните му приятелчета, които повече нямаше да създават проблеми, а след това като надви — и то с такава лекота! — най-страшния боец, когото. Улицата на полумесеца бе виждала от години.
Ала подобна слава неминуемо водеше след себе си и опасности. Онзи, който влезеше в полезрението на Морик Разбойника, попадаше и в обсега на смъртоносните му оръжия. Да, опасният злодей може и да удържеше на думата си за известно време, но рано или късно славата на варварина щеше да започне да го дразни, а след това и да го тревожи.
Уолфгар сякаш не забелязваше нищо. До края на вечерта той не каза и дума, нито дори на Роси и приятелчетата му, които останаха в заведението (не на последно място, защото до един се нуждаеха от доста чашки, за да позаглушат болката от тежките си рани), но без да създават повече неприятности. След това, както си му беше обичаят, взе две пълни бутилки и заедно с Дели се оттегли в стаята й.
Както винаги, прекара там половината от нощта, а после, с втората бутилка в ръка, отиде на пристанището, където дълго съзерцава отраженията на изгрева в спокойните води.
И се наслаждава на настоящето, без мисъл за бъдещето и без спомен от миналото.
Глава 18
За злите духове, свещениците и за една важна задача
— Името и славата ви, ви изпревариха — рече капитан Вайнс на Дризт, докато отиваха към мостика.
Пред тях тъмнееха неравните очертания на Портата на Балдур, големият пристанищен град, разположен между Калимпорт и Града на бездънните води. Зад внушителните кейове се издигаха десетки постройки, от ниски складове до високи, здраво укрепени сгради, с бойници и наблюдателници, което придаваше на цялото място особен, някак назъбен вид.
— Моят човек не е срещнал никакви проблеми да уреди кораб, който да ви вземе със себе си по реката — продължи капитанът.