— Белаерн — прошепна разбойникът и лицето му грейна по-силно и от малкото съкровище пред него.
От него се очакваше единствено да следи Уолфгар — нещо, което той бездруго възнамеряваше да прави — и в замяна щеше да бъде възнаграден пребогато.
Мисълта му се насочи към Дели Кърти и той хвърли поглед към смачканите чаршафи, а после отново към отворената кутийка.
Нощта се бе оказала нелоша.
В продължение на няколко дни в „Кривата сабя“ цареше отдавна невиждано спокойствие — след случилото се с Дървотрошача никой не смееше да предизвиква Уолфгар. Но след известно време на спокойствието най-сетне бе сложен край и то по грандиозен начин. В пристанището хвърли котва нов кораб, чийто екипаж бе прекарал твърде дълго в открити води и сега жадуваше за един хубав побой.
Откри го в лицето на Уолфгар, в една кръчма, която едва не бе срината до основи.
Най-накрая, след близо половинчасов пердах, Уолфгар вдигна последния съпротивляващ се моряк над главата си и го изхвърли през дупката в стената, която бе изкъртил с предишните четирима побойници. Един от тях се опита да се върне обратно в кръчмата и варваринът го цапардоса с бутилка по главата.
След това прокара окървавена ръка по изцапаното си с кръв чело, взе друга бутилка (този път — пълна) и със залитане отиде до най-близката здрава маса, където се строполи на един стол и отпи голяма глътка, изкривявайки лице в болезнена гримаса, когато алкохолът опари раздраната му устна.
Изтощени и изранени, Йоси и Арумн седяха. Все пак, Уолфгар бе поел почти цялата тежест на битката, те имаха само няколко дребни порязвания и синини.
— Лошо пострада днес — подхвърли Йоси и кимна към варварина, чийто панталон беше подгизнал от кръв.
Един от моряците здравата го беше праснал с дебела дъска, която се строши, разкъсвайки и плата, и кожата под него, при което в крака на Уолфгар се забиха цяла шепа дълги трески.
Арумн и Йоси още го наблюдаваха, когато Дели отиде при него, коленичи и уви парче чист плат около крака му. След това се зае да вади треските една по една. Уолфгар изкрещя от болка и побърза да надигне бутилката.
— И този път Дели ще се погрижи за него — отбеляза Арумн. — Това май се превърна в нейна съдба.
— Тежка съдба, значи — мрачно се съгласи Йоси. — Защо ли ми се струва, че Роси Дуун и неговите приятелчета са подшушнали на ония нехранимайковци да дойдат насам. Винаги ще се намира някой нов побойник, който да предизвика момчето.
— И рано или късно той ще си намери майстора — тихо отвърна Арумн. — Както стана с Дървотрошача. Боя се, че няма да умре от старост.
— Нито ще ни надживее — добави Йоси, докато гледаше как Уолфгар, облягайки се тежко на Дели, си тръгва от стаята.
Точно в този момент още двама моряци нахлуха през дупката в стената и се насочиха към гърба на олюляващия се варварин. Миг преди да го достигнат, младият мъж намери още малко сила у себе си и като отмести Дели на безопасно разстояние, се обърна и стовари юмрук между очите на един от нападателите, който се свлече на пода, сякаш краката му бяха от масло.
Другият моряк се блъсна в Уолфгар, но не успя да го поклати дори с двете си бързи крошета.
Миг по-късно варваринът го стисна под мишниците и го вдигна във въздуха. Морякът замахна да го удари, после се опита да го ритне, но Уолфгар го разтърси толкова силно, че той неволно отхапа връхчето на езика си.
После полетя във въздуха — варваринът направи две крачки и го запрати към дупката в стената, но не уцели и нещастникът се блъсна на около половин метър от нея.
— Аз ще го изхвърля — извика му Йоси, а Уолфгар кимна, облегна се на Дели и излезе.
— Но преди това ще завлече не един и двама злосторници, а? — засмя се Арумн Гардпек.
Глава 20
Стръв
— Скъпи ми Домо — изкусително измърка Шарлота Веспърс и докосна рамото на плъхочочовека с дългите си пръсти. — Нима не виждаш изгодата, която и двамата можем да извлечем от едно такова съюзничество?
— Виждам единствено как из моите клоаки се навъртат хора на Басадони! — изръмжа Домо Куилило, който бе с човешки облик, но дори така понякога правеше нещо (като например начина, по който час по час сбръчкваше нос), което повече подхождаше на плъх. — Къде е старият нещастник?
Артемис Ентрери се накани да отговори, ала Шарлота му хвърли умолителен поглед и той се облегна в стола си, повече от доволен да остави тя да се занимава с такива като Домо.