От вниманието му не убягна фактът, че Дризт е положил ръце върху дръжките на ятаганите си. Вярно, те си бяха в ножниците, но това не означаваше нищо, когато ставаше въпрос за светкавично бързия елф. Бруенор пък стисна още по-здраво брадвата си, Кати-Бри — лъка си, а Уолфгар изглеждаше така, сякаш всеки миг ще избухне.
— Това е Юнгер — представи го полуръстът. — Не е от тези, с които се бихме. Казва, че дори не ги познава. Освен това е умен.
Юнгер вдигна ръка, за да е сигурен, че Риджис няма да падне, и се поклони на смаяните приятели.
— Всъщност той дори не слиза до пътя. Изобщо не напуска планината — обясни полуръстът. — Казва, че делата на хората и джуджетата слабо го интересуват.
— Той ши го каза, а? — скептично попита Бруенор.
Риджис кимна с широка усмивка и размаха рубинения си медальон, чиито магически сили другарите му добре познаваха:
— И аз му вярвам.
— Това нищо не променя — изръмжа джуджето и погледна към Дризт, сякаш очакваше елфът да започне битката — в крайна сметка, според него великанът си оставаше великан, а тези създания му се нравеха най-много проснати на земята, с брадва, забита дълбоко в черепа.
— Юнгер не е убиец — твърдо заяви Риджис.
— Само гоблини — усмихна се огромното същество. — И великани от хълмовете. И орки, разбира се — кой ли може да понася грозните твари?
Изисканият начин на изразяване и изборът на врагове накараха Бруенор да го зяпне изумено.
— И снежни човеци — допълни той. — Не забравяй и проклетите снежни човеци!
— О, не — отвърна Юнгер. — Аз не убивам снежни човеци.
Бруенор отново се смръщи.
— Ами да, така миришат, че и за ядене не стават — продължи великанът. — Не, не ги убивам. Опитомявам ги.
— Какво? — слиса се джуджето.
— Опитомявам ги. Като кучета или коне. О, да знаете само колцина от тях имам в пещерата си горе в планината.
Бруенор хвърли объркан поглед на Дризт, ала и той само сви рамене в недоумение.
— Бездруго вече изгубихме твърде много време — намеси се Кати-Бри. — Камлейн и останалите ще са преполовили пътя до Лускан, докато ги настигнем. Кажи на приятеля си да си върви, Риджис, и да тръгваме.
Риджис поклати глава, още преди младата жена да бе довършила:
— Юнгер обикновено не напуска планината — рече той. — Ала ще го стори заради мен.
— Значи няма да се налага да те нося повече — измърмори Уолфгар и се отдалечи. — Поне за това го бива.
— Бездруго нямаше да го носиш повече — обади се Бруенор и като се обърна към полуръста, добави: — Нали си имаш крака! Нямаш нужда от някакъв великан, вместо кон.
— Той е нещо повече — поправи го Риджис, целият грейнал от задоволство. — Телохранител.
Бруенор и Кати-Бри простенаха Дризт се засмя тихичко и поклати глава.
— Всеки път, когато се бием, прекарвам най-много време в опити да не ви се пречкам — обясни дребният им приятел. — Така и не успявам да ви помогна достатъчно. Но с Юнгер до мен…
— Пак ще се мъчиш да се скатаеш някъде! — прекъсна го Бруенор.
— Ако Юнгер ще се бие вместо теб, значи няма да е по-различен от всички нас — включи се и Дризт. — Означава ли това, че и ние сме просто твои телохранители?
— Разбира се, че не! — отвърна Риджис. — Но…
— Кажи му да си върви — повтори Кати-Бри. — Хубава картинка ще сме, когато се появим в Лускан заедно с един планински великан!
— Ами като се появим с един мрачен елф? — без да се замисли рече полуръстът и миг по-късно пламна от смущение.
И този път Дризт се засмя и поклати глава.
— Я го свали долу! — изръмжа Бруенор на великана. — Май има нужда да си поговорим!
— Не бива да нараняваш приятеля ми Риджис — отвърна Юнгер. — В никакъв случай не мога да допусна подобно нещо.
Джуджето изсумтя:
— Свали го ти казах!
С един последен поглед към полуръста, който си бе придал непреклонно изражение, великанът се подчини. Бруенор посегна, сякаш се канеше да издърпа ухото на полуръста, ала после вдигна очи към огромното същество и промени решението си.
— Мислиш ли изобщо, къркорещ корем? — тихичко попита той, отвеждайки Риджис настрани. — Какво според теб ще стане, когато проклетото му създание се измъкне от примката на рубина? Нали ще те смаже, преди да успеем да го спрем! Не че имам намерение да го спирам — заслужил си си да те смачкат като буболечка!