— Защо си ме търсил с кристалната топка? — попита Ентрери.
Ла Вал вдигна ръце и сви рамене:
— Това ми е работата.
— Значи си съобщил на господаря си за завръщането ми?
— Паша Куентин Боду беше с мен, когато образът ти се появи в глъбините на топката — призна магьосникът.
Ентрери кимна едва-едва и Ла Вал се размърда неспокойно:
— Разбира се, не предполагах, че ще видя теб — обясни. — Ако знаех, щях първо да те потърся, за да разбера намеренията и желанията ти.
— Завидна лоялност — иронията в сухата забележка на палача не убегна на магьосника.
— Никога не съм давал лъжливи обещания, нито съм се преструвал. Всички, които ме познават, знаят, че не бих сторил нищо, за да променя баланса на силите около мен и че служа на онзи, чиито мощ и влияние натежат най-много.
— Пресметлив, както винаги — рече Ентрери. — Само че не ми ли каза току-що, че си щял да ме потърсиш, ако си знаел? Дал си обещание, магьоснико, обещание за вярна служба. А няма ли да нарушиш обещанието си към Боду, като ме предупреждаваш? Може би не те познавам така добре, както си мислех. Може би не бива да разчитам на лоялността ти.
— За теб съм готов да направя изключение на драго сърце — заекна Ла Вал, опитвайки се да излезе от затруднението, в което сам се бе вкарал.
У него нямаше и капчица съмнение — реши ли, че не може да му има доверие, Ентрери щеше да се опита да го убие.
Също както нямаше и капчица съмнение, че ако решеше да го убие, с него бе свършено.
— Самото ти присъствие означава, че страната, която си взел, вече е наклонила везните в своя полза — обясни магьосникът. — Ето защо никога не бих застанал срещу теб доброволно.
Изпитателният поглед на палача отново накара Ла Вал да се размърда неспокойно на мястото си. Ентрери, който нито имаше време за такива игрички, нито възнамеряваше да нарани Ла Вал, бързо разсея напрежението:
— Кажи ми какво представлява гилдията сега. Разкажи ми за Боду, войската му и докъде се простира влиянието му.
— Куентин Боду е свестен човек — начаса отвърна магьосникът. — Никога не убива, освен ако няма друг избор и краде само от онези, които могат да си позволят загубата. Ала мнозина от подчинените му, а и доста от съперниците ни, смятат състрадателността му за слабост, а от това гилдията само страда. Влиянието ни вече не се простира толкова надалеч, колкото при Пук паша, нито пък по времето, когато ти пое властта от полуръста.
След това Ла Вал му разказа всичко за гилдията и палачът с изненада научи колко много бе западнала силата й. Улици, които някога попадаха под властта на Пук, сега оставаха далеч зад значително стеснените граници.
Не че преуспяването или провалът на Боду представляваха особен интерес за Ентрери. Той бе тук заради собственото си оцеляване. Опитваше се да си изясни разположението на силите в Калимпорт, за да не си навлече неволно гнева на някоя от престъпните гилдии.
В това време Ла Вал му обясняваше за войниците на Боду, като горещо похвали заложбите на младия Чалси и не пропусна да го предупреди (с крайно сериозен тон, който изобщо не впечатли убиеца) за Дог Пери.
— Дръж го под око — настоя магьосникът, виждайки почти отегченото изражение на Ентрери. — Пери беше до мен, когато видяхме образа ти в кристалната топка, и никак не се зарадва, че си се върнал. Самото ти присъствие в Калимпорт е заплаха за него — услугите му са високо платени и доста търсени, и то не само от Куентин Боду.
След като и този път не получи никакъв отговор от палача, Ла Вал заряза всякакви заобикалки:
— Дог Пери иска да бъде следващият Артемис Ентрери.
Сега вече убиецът се изсмя, не защото се опасяваше, че Пери е способен да осъществи мечтата си, още по-малко пък защото се бе почувствал поласкан. Не, Артемис Ентрери бе развеселен от факта, че непознатият младок очевидно нямаше никаква идея към какво се стреми, иначе несъмнено би насочил усилията си към нещо друго.
— В неговите очи завръщането ти е много повече от дребно неудобство — предупреди Ла Вал. — По-скоро е заплаха… или дори златна възможност.
— Не го харесваш — отбеляза Ентрери.
— Не притежава никаква дисциплина и това го прави непредсказуем — обясни магьосникът. — Стрела на слепец. Ако знаех със сигурност, че е решил да ме убие, надали щях да се страхувам, онова, което вечно ни държи нащрек, са нелогичните му действия.