Когато Ентрери си бе тръгнал от Калимпорт, Чалси бе още момче, не беше свързан с никоя гилдия и не познаваше никого от онези, които бяха загинали от ръката на палача. Докато дойде време сам да навлезе в престъпните среди, други бяха заели освободеното място на пръв наемен убиец — Маркус Ножа от гилдията на Ронинг паша, независимата Клариса и нейните съдружнички, които държаха публичните домове, обслужващи благородниците от региона… Да, Враговете на Клариса като че ли просто се изпаряваха. Тук се нареждаше и Кадран Гордиън от гилдията на Басадони паша, както може би най-смъртоносният от всички, бойният магьосник Слей Таргон. Ала никой от тях не бе успял да се доближи по слава до Артемис Ентрери, въпреки че постиженията на палача бяха донякъде помрачени от падението на пашата, комуто той уж служеше, както и от мълвата, че така и не е могъл да се справи с най-големия си враг, който на всичкото отгоре бил мрачен елф.
А сега Дог Пери искаше с един удар на камата си да се нареди до тези прословути убийци… план, който съвсем не изглеждаше неизпълним.
С изключение, разбира се, на дребната подробност, че за осъществяването му трябваше наистина да убие Артемис Ентрери.
— Вече съм решил — проговори Пери, сякаш бе прочел мислите на Чалси. — Ще се изправя срещу него… със или без твоята помощ.
Недоизказаната заплаха в думите му не остана незабелязана от Чалси. Ако Пери искаше да има някакъв шанс срещу Ентрери, място за неутрални страни просто не съществуваше. Разкривайки намеренията си пред Чалси, той недвусмислено му заявяваше, че трябва да вземе страна — със или против него. Дог Пери или Артемис Ентрери. И като се имаше предвид, че Чалси изобщо не познаваше Ентрери и се боеше от него, независимо дали го имаше за враг или за съюзник, изборът се налагаше от само себе си.
Двамата се заловиха да съставят плана още начаса. Пери бе категоричен — до два дни Артемис Ентрери трябваше да е мъртъв.
— Не ни е враг — заяви Ла Вал на Куентин по-късно същата вечер, докато двамата вървяха по коридорите, отвеждащи до частната трапезария на пашата. — Завръщането му в Калимпорт не е продиктувано от желание да си възвърне гилдията.
— Откъде си сигурен? — настоя Боду, очевидно притеснен. — Нима някой изобщо е в състояние да прозре какво мисли той? Нали така оцелява — благодарение на своята непредсказуемост.
— Грешиш — отвърна Ла Вал. — Ентрери винаги е бил предсказуем, защото никога не се преструва. А и говорих с него.
При това признание Боду рязко се извърна и се втренчи в магьосника:
— К-к-кога? — заекна той. — Къде? Та ти не си излизал цял ден!
Ла Вал се засмя и наклони глава, без да сваля поглед от лицето на пашата, който, без да иска, си бе признал, че го е следил. Колко ли трябва да беше уплашен, за да стигне дотам! Боду нямаше как да не разбира, че Ла Вал и Ентрери са стари познайници и ако палачът решеше да завземе властта, несъмнено щеше да потърси помощта на магьосника.
— Нямаш причина да не ми вярваш — спокойно рече Ла Вал. — Ако Ентрери бе решил, че иска да си върне гилдията, щях да те предупредя навреме, за да можеш да се предадеш и все пак да запазиш сравнително високо положение в йерархията.
В сивите очи на пашата припламна опасно пламъче:
— Да се предам?
— Ако аз стоях начело на гилдията и научех, че Артемис Ентрери й е хвърлил око, щях да сторя именно това. — Смехът, с който магьосникът придружи думите си, разсея внезапно появилото се напрежение. — Но ти няма защо да се страхуваш. Ентрери се върна, така е, но не ти е враг.
— Как може да сме сигурни? — поклати глава Боду и продължи към стаята си. — А ти повече няма да се срещаш с него! — допълни, когато Ла Вал се изравни с него.
— Сигурен ли си, че това е разумно? Не е ли по-добре, ако знаем какво си е наумил?
— Повече няма да се срещаш с него! — повтори пашата и като сграбчи Ла Вал за рамото, го обърна с лице към себе си. — Никакви срещи! Решението не е мое.
— Боя се, че изпускаш златна възможност — настоя магьосникът. — Ентрери е приятел, при това много ценен…
— Никакви срещи! — отсече Боду и се закова на място, за да подсили думите си. — Вярвай ми, нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да го наема, за да се разправи с група плъхочовеци от градските клоаки, които напоследък ми създават проблеми. Чувал съм, че Ентрери храни особено силна неприязън към отвратителните изчадия, а и те не го обичат кой знае колко.