Ла Вал се засмя при спомена, който тези думи събудиха. Пук паша се бе обвързал доста здраво с един от лидерите на гнусните създания, крайно неприятен главорез на име Раситър. След падането на Пук, Раситър бе предложил на Ентрери съюзничество, което трябваше да е изгодно и за двамата. За беда на плъхочовека, разгневеният палач бе възприел нещата в малко по-различен план.
— Само че не можем да използваме услугите му — продължи Боду. — Нито пък можем… можеш да се срещаш с него повече. Тази заповед идва право от дома на Басадони паша, гилдията на Рейкърс и самия Ронинг паша.
За миг Ла Вал не знаеше какво да отговори, сварен неподготвен от смайващата новина. Куентин Боду току-що бе изредил имената на трите най-могъщи гилдии в Калимпорт.
Боду поспря пред вратата на трапезарията — знаеше, че вътре го очакват прислужниците му, а му се щеше да приключи разговора с магьосника насаме.
— Обявиха Ентрери за недосегаем — съобщи той на Ла Вал.
Това означаваше, че никой паша — под страх от междугилдийна война — нямаше право дори да разговаря с убиеца, камо ли пък да се възползва от услугите му.
Ла Вал кимна с разбиране, примесено с мълчаливо недоволство. Не бе особено изненадан, тъкмо напротив — напълно логично бе трите съперничещи си гилдии да действат заедно. Като изолираха Ентрери, те се застраховаха срещу възможността някой не толкова влиятелен паша да изпразни съкровищницата си и да му плати, за да се разправи с някого от тях. Тези, които разполагаха с най-много власт и предпочитаха да запазят статуквото непроменено, познаваха Ентрери достатъчно добре, за да са наясно, че е в състояние сериозно да разстрои равновесието в града им. Какво признание за репутацията на опасния палач! А Ла Вал, по-добре от всеки друг, знаеше, че е напълно заслужено.
— Разбирам — каза той на Куентин и се поклони покорно. — Може би, когато ситуацията се изясни, ще ни се открие по-добра възможност да се възползваме от приятелството ми с този така ценен човек.
Боду се усмихна, за първи път от няколко дни насам, успокоен от привидно искрените уверения на магьосника и докато отиваха на вечеря, усети как му поолеква.
Но не и на Ла Вал. Не можеше да повярва колко светкавично бяха реагирали останалите гилдии. Ако наистина бяха успели да изолират Ентрери толкова бързо, значи го следяха изкъсо… достатъчно изкъсо, за да узнаят, ако някой готви покушение срещу него. Както и да се разправят с гилдията, проявила глупостта да се опита да го убие.
Магьосникът хапна надве-натри, след което помоли да го извинят с обяснението, че пишел някакъв особено труден свитък и му се искало да го завърши тъкмо тази вечер.
Първата му работа бе да вземе кристалната си топка и да потърси Дог Пери. За негово щастие, и Пери, и Чалси Ангуейн все още бяха в сградата и без да губи време, той отиде при тях — на приземния етаж, в главната оръжейна. Не му бе никак трудно да се досети какво търсят там.
— Каните се да излизате ли? — спокойно попита той с влизането си.
— Правим го всяка вечер — отвърна Дог Пери. — За това ни се плаща, нали така?
— А допълнителните оръжия? — подозрително изгледа магьосникът камите, които покриваха двамата мъже едва ли не от глава до пети.
— Командирът на гилдия, който не е достатъчно внимателен, обикновено не оцелява дълго — сухо рече Пери.
— Така е — съгласи се Ла Вал с лек поклон. — А гилдиите на Басадони, Ронинг и Рейкърс ясно дадоха да се разбере, че командирът, който посегне на Артемис Ентрери, може само сериозно да навреди на своя господар.
Недвусмислените думи на магьосника накараха двамата мъже да се заковат на място. Дог Пери се съвзе пръв и невъзмутимо продължи с подготовката си, а по безизразното му лице нямаше и следа от вина. Далеч по-неопитният Чалси, обаче, не можа да скрие притеснението си и Ла Вал разбра, че ударът му е попаднал право в целта. Двамата убийци възнамеряваха да се изправят срещу Ентрери още тази нощ.
— Мислех, че първо ще се посъветвате с мен — отбеляза магьосникът. — Да научите къде се намира, както и да се осведомите за поне част от защитата, с която несъмнено се е обградил.
— Не говори глупости, магьоснико — продължи да упорства Пери. — Имам си предостатъчно работа, за да си губя времето в празни приказки.
Като захлопна шкафа с оръжията, той излезе от стаята. Видимо неспокоен, Чалси го последва, ала на няколко пъти хвърли разтревожен поглед назад.