— Разбира се — съгласи се Дуавел. — Но докато не установят какви намерения имаш, ще продължат да се страхуват. А единственият начин да го сторят…
— … е да ме заприщят — довърши убиецът и понечи да благодари на Дуавел, задето бе проявила смелостта да излезе и да му каже всичко това, когато изведнъж му хрумна, че може и да го бе сторила по нечие нареждане, че срещата им е просто пореден опит на влиятелните гилдии да си изяснят какво е намислил.
— Пази си гърба — подхвърли Дуавел, докато отиваше към тайната врата. — И сам се досещаш, че мнозина биха искали да окачат главата на Артемис Ентрери на стената си.
— Какво знаеш? — попита палачът, усетил начаса, че полуръстката има нещо конкретно предвид.
— Преди да те обявят за недосегаем, съгледвачите ми се опитаха да научат какво се говори на улицата за завръщането ти — обясни тя. — Само че вместо те да задават въпросите, наложило им се да отговарят и то често на млади, силни главорези. Пази си гърба.
С тези думи Дуавел мина през тайната врата и потъна в „Медната миза“.
Ентрери въздъхна и си тръгна. Не се запита защо наистина се бе завърнал в Калимпорт — какво ли значение имаше! И въпреки предупреждението на Дуавел, погледът му не се насочи изпитателно към сенките от двете страни на потъналата в мрак улица. Сенките, които може би криеха убиеца му. А може би не.
А може би и това нямаше никакво значение.
— Пери — каза Гуинта Гадателя на Кадран Гордиън, с когото наблюдаваше как младият главорез се прокрадва по покривите, следвайки от безопасно разстояние Артемис Ентрери. — От гилдията на Боду.
— Държи го под око?
— Ловува — уточни магьосникът и Гордиън нито за миг не се усъмни в думите му — Гуинта бе прекарал целия си живот, наблюдавайки другите, и сега бе в състояние да предскаже действията им с поразителна точност.
— Но защо Боду е готов да рискува всичко, само и само да убие Ентрери? — Няма как да не е чул нареждането ни, още повече, че отношенията между неговата гилдия и палача не са никак лоши.
— Грешиш, ако смяташ, че Боду знае нещо за това — обясни Гуинта. — Виждал съм този убиец и преди. Дог Пери, така се казва, макар сам да се нарича. Сърцето.
Прякорът се стори познат на Гордиън:
— Заради обичая му да изтръгва все още биещото сърце от гърдите на противниците си — спомни си той и кимна — сега всичко се изясняваше. — Дързък млад главорез.
— Напомня ми на някого, когото познавам — лукаво каза магьосникът и хвърли поглед на Кадран, който се подсмихна в отговор.
Така си беше — Дог Пери доста приличаше на самия него като по-млад, самоуверен и изкусен. Разбира се, времето го бе по обуздало, макар мнозина да смятаха, че все още не е достатъчно смирен. Гордиън се вгледа изпитателно в Пери, който тъкмо се прокрадваше по края на един покрив. Да, между тях двамата наистина съществуваше прилика, макар че на убиеца на Боду му липсваше шлифовка, а и здрав разум — дори на млади години, колкото и да бе самонадеян, Кадран надали би предприел нещо срещу човек като Артемис Ентрери толкова скоро след завръщането му в Калимпорт и очевидно, без особена подготовка.
— Сигурно има съюзници наблизо — подхвърли Гордиън на гадателя. — Огледай и другите покриви. Не вярвам да е толкова глупав, че да тръгне след Ентрери сам.
Гуинта разшири обхвата на магическото си наблюдение — тук беше Ентрери, който крачеше със сигурна стъпка по широката улица, виждаха се и мнозина от обитателите на онзи квартал, ала никой, за когото да се знае, че има каквато и да било връзка с гилдията на Боду или с Дог Пери.
— Ето го! — възкликна Гуинта след малко и посочи друг силует, който се прокрадваше из сенките и очевидно следваше пътя на Ентрери, само че от съвсем безопасно разстояние. — Мисля, че е и той е от хората на Боду.
— Сякаш никак не му се ще да се включи в битката — отбеляза Гордиън.
И наистина, всяка стъпка като че ли костваше на непознатия огромни усилия. Не само че вече бе далеч зад палача, но и продължаваше да изостава с всяка крачка, дотолкова, че ако сега захвърлеше всяка предпазливост настрани и се втурнеше след Ентрери, той изобщо нямаше да го забележи.
— Може би просто наблюдава — предположи Гуинта и отново насочи кристалната топка към двамата убийци, чиито пътища като че ли скоро щяха да се пресекат. — Следва съюзника си по заповед на Боду, за да види как ще се справи. Каквато и да е целта му, ако възнамерява да помогне на другаря си, ще трябва да побърза. Битките на Ентрери обикновено приключват доста бързо, а по всичко личи, че…