За сметка на това, великанът, с когото полуръстът се бе „сприятелил“, продължаваше да ги следва. Бруенор, Кати-Бри и Риджис все още подготвяха мястото за лагера, когато Дризт и Гуенивар се натъкнаха на огромни дири, отвеждащи към малка горичка само на триста метра от скалата, където възнамеряваха да нощуват. Вече бе съвсем очевидно, че действията на Юнгер не са случайност — Гръбнакът на света бе останал далеч зад тях, а великаните рядко слизаха в цивилизованите земи, където жителите на близките градове неминуемо изпращаха хайки по петите им.
Когато Дризт се върна в лагера, Риджис вече бе потънал в сън, а край него се търкаляха няколко празни чинии.
— Време е да се изправим срещу гигантската си сянка — обясни елфът на другите двама, като в същото време здравата сръчка спящия полуръст.
— Значи тоз’ път реши да ни посветиш в плановете си за битката, а? — заяде се джуджето.
— Надявам се да не се стигне до битка — отвърна Дризт. — Доколкото знаем, точно този великан не представлява заплаха за търговците, пътуващи към Долината, затова не виждам причина да вадим оръжие срещу него. Нека първо опитаме с добро.
Риджис се понадигна с натежали от сън очи, огледа се наоколо и тъкмо се шмугваше обратно под топлите завивки, когато бързият елф го сграбчи и го изправи на крака.
— Не е мой ред да дежуря! — възнегодува полуръстът.
— Ти доведе великана, затова и ти ще го убедиш да си върви — обясни Дризт.
— Великана? — Риджис все още не можеше да разбере за какво става дума.
— Голямото ти приятелче — намеси се Бруенор. — Отдавна е по петите ни, та смятаме, че е крайно време да си ходи у дома. Тъй че взимай проклетия медальон и го накарай да си тръгне, ако не искаш да го посечем на място.
Гримасата на полуръста красноречиво говореше, че подобна възможност никак не му се нрави. Великанът му бе помогнал в битката, пък и не можеше да отрече, че изпитва известна привързаност към чудовището. Тръсвайки глава, за да прогони и последните остатъци от съня, Риджис се поглади по претъпкания търбух и се зае да си обува обувките. Въпреки че гледаше да е колкото се може по-бърз, докато се приготви напълно, останалите вече бяха напуснали лагера.
Прикриван по фланга от Гуенивар, Дризт пръв влезе в горичката. Съвършено безшумен, той много внимаваше да избягва нападалите по земята листа и сухите съчки, търкалящи се между тях. Пантерата, с обичайната си мека стъпка, също се промъкваше по тревата, но понякога прескачаше и от клон на клон. Великанът не само че не опитваше да се скрие, но дори бе напалил буен огън, чиято светлина служеше за ориентир както на елфа и на котката, така и на останалите трима.
Когато се озова на около дванайсетина метра от чудовището, Дризт чу ритмично похъркване, ала не бе направил и две крачки, когато внезапен тропот му подсказа, че великанът се е събудил и е скочил на крака. Елфът се закова на място и се огледа, търсейки спотаени стражи, които биха могли да предупредят Юнгер за неговото приближаване, но наоколо нямаше никой, а единственият звук, който нарушаваше тишината, бе вятърът, шумолящ в свежия пролетен листак.
Уверил се, че чудовището е само, Дризт продължи напред и няколко мига по-късно достигна една просека, от другата страна, на която ясно видя великана и напаления от него огън. Когато елфът се показа измежду дърветата, Юнгер изобщо не се учуди.
— Каква изненада да се срещнем отново — проговори Дризт и кръстоса ръце върху ножниците на двата си ятагана, заемайки миролюбива позиция. — Мислех, че си се върнал у дома.
— Той ми повели друго — отвърна великанът и Дризт за пореден път се учуди на изискания му говор.
— Той?
— Понякога до теб достига зоб, на който не можеш да не се подчиниш — обясни Юнгер.
— Риджис! — леко повиши глас елфът и миг по-късно чу тримата си приятели да се приближават. Колкото и тихо да се движеха те, острият му слух веднага ги усети.
Обръщайки едва-едва глава, тъй като не искаше Юнгер да разбере точно колко съюзници води със себе си, Дризт забеляза Гуенивар в короната на едно дърво вляво от великана, достатъчно близо, за да се озове отгоре му само с един скок.
— Полуръстът ще го донесе — рече елфът. — Може би тогава по-добре ще разбереш зова.