Юнгер изкриви лице в явно недоумение:
— Полуръстът?
В този миг от близките храсти изскочи Бруенор и застана до Дризт, след него дойде Кати-Бри, а накрая, мърморейки, че някакъв клон го бил одраскал по лицето, се появи и Риджис.
— Накарал е Юнгер да ни последва — обясни им елфът и посочи рубинения медальон. — Покажи му някой по-добър път.
Усмихнат до уши, Риджис пристъпи напред, извади вълшебния камък и го залюля.
— Махни се, жалък плъх! — изрева великанът и извърна очи. — Този път нямам намерение да търпя подлите ти номера!
— Но той те вика! — настоя полуръстът и още по-настойчиво разлюля рубина, така че многобройните му страни уловиха светлика от пламъците и хвърлиха безброй омайващи отблясъци.
— Така е — съгласи се Юнгер. — Именно затова нямам никаква работа с теб.
— Но нали медальонът е у мен!
— Медальон? Какво ме интересуват подобни дрънкулки! Всички те бледнеят пред величието на Креншинибон!
При тези думи приятелите, с изключение на Риджис, който бе толкова погълнат от собствения си магически рубин, че дори не го чу, ахнаха от изумление.
— Виж само как се върти! — щастливо изцвърча полуръстът. — Вика те, скъпи друже, и ти казва да… Хей!
Риджис така и не можа да довърши изречението си, тъй като Бруенор го дръпна толкова силно, че той политна назад, размахал ръце в обречен опит да запази равновесие, и падна в близкия храсталак.
Юнгер посегна с намерението да запрати джуджето настрани, но в този миг покрай ухото му пропищя сребропера стрела и той рязко се изправи.
— Следващата ще се забие право в лицето ти — предупреди го Кати-Бри, а Бруенор отскочи назад.
— Постъпил си неразумно, като си последвал някаква химера — спокойно каза Дризт, полагайки огромно усилие да не позволи нещата да излязат извън контрол и макар по принцип да не хранеше особена любов към великаните, усети как го обзема нещо доста подобно на съчувствие към окаяното, заблудено създание. — Креншинибон? Какво е Креншинибон?
— О, ти отлично знаеш — отвърна Юнгер. — Точно пък ти, мрачни елфе, знаеш много добре. Макар да е у теб, Креншинибон те отхвърля и даже ти избра заместник — мен.
— Единственото, което знам за теб, великане, е името ти — меко каза Дризт. — Твоята раса винаги е носила зло на по-слабите от нея, ала въпреки това ще ти дам възможност да си тръгнеш оттук и да се прибереш у дома си, в Гръбнака на света.
— Това и ще сторя — засмя се Юнгер и като се облегна на дървото зад себе си, кръстоса крака. — В мига, в който получа Креншинибон.
Едва довършил думите си, великанът сякаш изригна — откърши тежък клон от дървото и го запрати срещу приятелите, най-вече за да накара Кати-Бри да свали опасния си лък. След това пристъпи напред… точно когато Дризт се хвърли между краката му с извадени ятагани. Обърна се, за да залови мълниеносния елф и Бруенор не пропусна да се възползва от отличната възможност да забие брадвата си дълбоко в глезена му. В същото време Гуенивар изскочи от прикритието си и се стовари върху главата му. Юнгер се олюля, но сигурно щеше да успее да се задържи на крака, ако в този миг стрелата на младата жена не го бе улучила в гърба. С вик на болка той се строполи на земята, а Дризт, Бруенор и Кати-Бри побързаха да отскочат встрани.
— Върви си у дома! — извика елфът, докато великанът се мъчеше да се изправи. Той обаче изрева предизвикателно и се нахвърли отгоре му с разперени ръце.
Почти веднага ги отдръпна, обаче, виждайки шурналата кръв там, където остриетата на Дризт се бяха забили в тях. Поредната стрела на Кати-Бри го улучи в бедрото и той потрепери от глава до пети.
Дризт поиска да каже още нещо, да го убеди с добро, но Бруенор, чул повече от достатъчно, се покатери върху проснатото чудовище и хукна по гърба му, подскачайки пъргаво всеки път, щом то се опиташе да го събори. Прекрачи рамото му, тъкмо когато звярът се обърна по гръб, и се приземи върху ключицата му. Джуджешката секира се спусна надолу, изпревари протегнатите ръце на великана и потъна дълбоко в лицето му.
Огромни пръсти се сключиха около Бруенор, ала в тях вече не бе останала почти никаква сила. Гуенивар се хвърли да помага на джуджето и затисна едната ръка на великана под двестакилограмовото си тяло, Кати-Бри пък запрати другата настрани със съвършено премерен изстрел.
Бруенор не охлаби натиска си и дори се облегна на здраво забитата секира, докато най-сетне великанът не притихна.