— Първата ти грешка — заяви Ентрери на Гордиън, който тъкмо изваждаше великолепната си сабя.
В това време другият войник, когото палачът бе изритал, се изправи на крака, ала онзи, който лежеше със стрела в гърба, не помръдваше. Мъжът с арбалета трескаво зареждаше оръжието си, но това, което най-много притесняваше палача, бе очевидното присъствие на магьосник нейде съвсем наблизо.
— Дръпни се! — нареди Гордиън на станалия войник. — Аз лично ще го довърша.
— За да си спечелиш слава? — изсмя се Ентрери. — Само че аз не съм въоръжен. Какво ще си кажат според теб хората, щом разберат?
— Ще сложим оръжие в ръката ти, след като те убия — отвърна Гордиън с ехидна усмивка.
— Втората ти грешка — едва чуто прошепна палачът.
И наистина — двубоят бе далеч по-честен, отколкото самонадеяният лейтенант на Басадони изобщо предполагаше. Той се хвърли с протегнато напред оръжие и Ентрери вдигна ръка, като едновременно с това отскочи назад. Гордиън тръгна в кръг, същото стори и палачът и сам се хвърли в атака. Противникът му, твърдо решен да не допуска никакви пролуки в защитата си, го принуди да отстъпи с едно замахване на сабята.
Само че Ентрери въобще нямаше намерение да довършва мнимото си нападение. Беше го започнал единствено, за да промени посоката, в която се движеше, и така да подготви почвата за следващия си ход.
Гордиън отново му се нахвърли и той пак отскочи назад. Лейтенантът на Басадони продължи да настъпва, а палачът бе принуден да прибегне до сложна и опасна маневра, за да избегне острието му. И този път не доведе докрай започнатото движение — вместо това, в мига, в който достигна мястото, което си бе набелязал мислено, тропна с крак по пода, за огромна изненада на всички в стаята.
— Какво? — неразбиращо възкликна Гордиън и се огледа наоколо, клатейки глава.
Така и не погледна към пода обаче, затова и не видя как силата на ритника повдигна все още нажежената верижка с шперцовете, така че Ентрери да я надене около пръста на крака си.
Гордиън се впусна в нова атака, очевидно с намерението най-после да довърши противника си. Едно рязко движение и верижката полетя към лицето на връхлитащия мъж. За своя чест, Гордиън реагира мълниеносно и ловко я улови — точно както беше очаквал Ентрери — после обаче нададе страховит рев, усетил как нагорещеният метал се впива в голата му ръка и оставя кървавочервена диря след себе си.
Преди неприятелят му да успее да направи каквото и да било, палачът се озова до него, отблъсна дланта му настрани и стовари юмруци в слепоочията му. Зашеметен, с внезапно помътнели очи, Гордиън отпусна ръце и Ентрери заби чело в лицето му, после улови омекналото тяло, докато то политаше назад и като го завъртя, провря ръка между краката му и го стисна за китката. След това го обърна към мъжа с арбалета и дръпна с все сила, запращайки го към слисания стрелец. Гордиън се сгромоляса върху своя съюзник и изби стрелата от оръжието му.
Последният войник се нахвърли върху Ентрери, ала бойните му умения не бяха кой знае какви, дори по стандартите на Гордиън. Убиецът направи крачка назад и с лекота избегна тромавата, недомислена атака, после, преди нападателят му да успее да се отдръпне и да се приготви за нов удар, пристъпи напред, хвана го за китката и рязко я изви.
Войникът замахна с другата ръка, борейки се вече за живота си, ала Ентрери го удари по опакото на десницата толкова бързо, че той дори не можа да реагира, после я изви още по-жестоко, отнемайки му и последната капчица сила. След това на убиеца не му беше особено трудно да измъкне меча от безчувствените пръсти на противника си и да го вдигне за удар.
Острието потъна дълбоко в корема на злощастния войник, после продължи нагоре и прониза дробовете му.
Без да си дава труда да издърпа оръжието, Ентрери придърпа тялото на мъжа към себе си, с намерението да го запрати към упорития стрелец, който отново се бе прицелил в него. В този миг обаче, се появи нов, далеч по-опасен неприятел — скритият досега магьосник нахлу в стаята с развени от бързане одежди. Палачът го видя да вдига някакъв тъничък предмет (най-вероятно магическа пръчка), но точно тогава отгоре му се стовари тялото на пронизания войник и двамата се строполиха на земята.
— Спечелих ли си одобрението ти? — изкрещя Ентрери на все още замаяния Гордиън, макар че се насочи към прозореца, още докато говореше, тъй като мъжът с арбалета пак се канеше да стреля, а и магьосникът бързо се съвземаше.