— Взех го от Кати-Бри. Приятелка на Дризт До’Урден. Преди много години лейди Алустриел от Града на сребърната луна го даде на осиновителя й, Бруенор Бойния чук, като средство да проследят Дризт.
— Доста неща знаеш — отбеляза Рай’ги.
— Само така мога да оцелея — отвърна Джарлаксъл.
— Но след като го е изгубила, Кати-Бри и приятелите й несъмнено са се погрижили да предотвратят по-нататъшната му употреба — предположи жрецът.
Джарлаксъл поклати глава:
— Медальонът на Кати-Бри бе мушнат обратно в плаща й, още преди тя да напусне Мензоберанзан. Този тук е копие — по форма и по магия — изработено от един магьосник, когото познавам. По всяка вероятност жената отдавна е върнала оригинала на баща си, а той — на лейди Алустриел. Подозирам, че тя държи предмета да си е у нея, или поне да не е у Кати-Бри — струва ми се, че между двете се заражда нещо като съперничество за сърцето на изменника До’Урден.
Останалите двама в стаята сбърчиха лица при мисълта, че красив елф като Дризт До’Урден би могъл да се влюби в жена от друга раса, създание, за което от само себе си се разбираше, че е „иблит“, с нищо по-добро от купчина тор.
Джарлаксъл, комуто привлекателната Кати-Бри искрено се нравеше, не си даде труда да обори расистките им предразсъдъци.
— Но ако е само копие, сигурен ли си, че магията му е достатъчно силна? — попита Кимуриел, наблягайки на думата „магия“, с надеждата Джарлаксъл да им каже каква полза могат да извлекат от вълшебния предмет.
— Магическите предмети оставят дири от енергия — обясни вместо него Рай’ги. — Дири, които знам как да възпроизведа наново и да усиля.
— Рай’ги е прекарал дълги години в усъвършенстване на точно тази техника — добави Джарлаксъл. — Способността му да пробуди магията, заключена в древните реликви на Чед Насад, изигра жизненоважна роля в издигането му до върха. Сега той не само ще съживи вълшебството на медальона, но и ще го усили.
— За да открием Дризт До’Урден — рече Кимуриел.
Джарлаксъл кимна:
— Подобаващ трофей за Артемис Ентрери.
Част 3
Да се изкачиш до върха на дъното
Гледах как милите чезнат зад гърба ми — безкрайни, прашни пътища или разпенени морски бразди, докато отивахме все по на юг и все по-далеч от приятеля, когото бяхме оставили зад себе си.
Приятеля?
Неведнъж през тези дълги, усилни дни, дълбоко в себе си всички се питахме какво точно означава тази думичка, „приятел“ и какви отговорности носи със себе си. Та ние бяхме изоставили Уолфгар в дивите земи край Гръбнака на света и сега нямахме никаква представа дали е добре… дали изобщо е жив. Нима един истински приятел може да постъпи по този начин? Нима един истински приятел би оставил другаря си да се скита сам по толкова опасни пътища?
Аз също често се замислям над смисъла на тази дума. Приятел. На пръв поглед приятелството изглежда нещо толкова просто и очевидно, ала в действителност твърде често е така сложно и объркано. Трябваше ли да спра Уолфгар, макар и да знаех, че пътят му се отделя от моя? Или трябваше да отида с него? А дали не трябваше да поемем по следите му и да бдим над него, без той да знае?
Не, не мисля така, въпреки че, признавам си, не съм сигурен. Границата между приятелството и покровителството нерядко е съвсем тънка и когато я прекрачим, резултатите често са катастрофални. Когато някой родител поиска да бъде истински приятел на своето дете, може да му се наложи да пожертва авторитета си и дори ако това не го тревожи, по този начин ще лиши детето си не само от човека, който му показва правилния път, но и от онова чувство за сигурност, което всеки родител трябва да вдъхва.
По същия начин, когато един приятел започне да се държи като родител, той неминуемо забравя най-важната съставка на дружбата — уважението.
Защото именно уважението е водещата сила във всяко едно приятелство, неугасващият фар, който направлява курса му и в най-бурните води. А уважението се нуждае от доверие.
Затова ни остава единствено да се молим за Уолфгар и да се надяваме пътищата ни отново да се пресекат. И макар че често се обръщаме назад и ни обземат съмнения, никой от нас няма да се откаже от разбиранията си за това какво в действителност представлява приятелството, от вярата си в уважението и доверието. Ние всички приемаме, без желание, ала непоколебимо, че пътищата ни са се разделили.