— Значи Артемис Ентрери се връща като завоевател — отбеляза Дуавел и войниците настръхнаха. Тя обаче ги удържа — щеше да им струва скъпо да го нападнат сега, когато той вече се намираше сред тях.
Твърде скъпо.
— Може би — съгласи се убиецът. — Ще видим как ще се развият събитията.
— Ще ти трябва повече от демонстрация на умението да се телепортираш, за да ме убеди да застана на твоя страна — спокойно заяви Дуавел. — В подобна война всеки погрешен избор може да бъде фатален.
— Изобщо не искам да избираш — увери я Ентрери.
Полуръстката го изгледа подозрително, после се обърна към верните си стражи, по чиито лица също беше изписано недоверие.
— Защо тогава си тук? — попита тя.
— За да ти съобщя, че се надига буря. Поне това ти дължа.
— И да ми кажеш да си отварям ушите, за да научаваш накъде духа вятърът? — предположи лукавата Дуавел.
— Както желаеш — отвърна Ентрери. — Когато всичко свърши и аз съм на върха, няма да забравя какво стори за мен.
— А ако загубиш?
Ентрери се разсмя.
— Бъди предпазлива — рече той. — И за свое собствено добро, Дуавел Тигъруилис, не се намесвай. Задължен съм ти и смятам, че приятелството ни е изгодно и за двама ни. Ала науча ли, че си ме предала, независимо с дела или с думи, ще сравня дома ти със земята.
И като се поклони с ръка на гърдите, прекрачи магическия портал.
Внезапно стаята се изпълни с кълба непрогледен мрак. Много скоро Дуавел и тримата войници (четвъртият все още лежеше на земята) се озоваха на пода и се опитваха да намерят изхода с пълзене, докато най-сетне един от тях не се натъкна на вратата и не ги повика.
Когато тъмнината се разпръсна и те се осмелиха да се върнат в стаята, видяха, че другарят им наистина е потънал в сън. А щом се вгледаха по-внимателно, забелязаха от рамото му да стърчи миниатюрна стреличка.
— Ентрери има приятели — отбеляза един от тях.
Дуавел кимна, без ни най-малко да се изненадва, доволна, че от самото начало бе избрала да помогне на изпадналия в немилост убиец. Артемис Ентрери не беше човек, когото искаше да има за враг.
— Ах, защо винаги ми усложняваш живота по този начин! — попресилено въздъхна Ла Вал, когато Ентрери, непоканен и без предизвестие, се появи сякаш от нищото в покоите му.
— Добра работа — похвали го магьосникът. — Бягството ти от Кадран Гордиън, имам предвид — добави, когато Ентрери не реагира.
Ла Вал всячески се стараеше да изглежда спокоен. В крайна сметка, палачът и преди бе прониквал в стаята му. Само че този път — това Ентрери виждаше със собствените си очи — наистина го беше изненадал. Боду значително бе засилил охраната на гилдията, както срещу магическо, така и срещу физическо проникване, и колкото и високо мнение да имаше за Ентрери, вълшебникът очевидно не бе очаквал той да ги преодолее с такава лекота.
— Не беше кой знае колко трудно, уверявам те — отвърна палачът с равен глас, така че думите му да не прозвучат като самохвалство, а като факт. — Пътувах навред из света, както и под него, и познах сили, много различни от всичко, което Калимпорт някога е виждал. Сили, които ще ми донесат онова, което желая.
Ла Вал се разположи на едно поовехтяло, но удобно кресло, подпря лакът на изтърканата облегалка и положи лице върху ръката си. Какво ли беше онова нещо у Ентрери, зачуди се той, което сякаш вземаше на подбив обикновените проявления на могъщество? Магьосникът огледа стаята, пълна с какво ли не: многобройни резбовани статуи — грозни водоливници и екзотични птици, изящно издялани подвижни стълби (някои магически, други — не), три черепа, които се хилеха зловещо откъм поставките си на писалището, кристална топка, сложена върху ниска масичка до отсрещната стена. В тези предмети се съдържаше неговата сила, тези предмети, които бе събирал цял един живот и с чиято помощ можеше да унищожи, или поне да се предпази от всеки човек, когото бе срещал някога.
Всеки, с изключение на един. Какво имаше у Ентрери? Дали бе начинът, по който стоеше? Начинът, по който се движеше? Аурата на сила, невидима, ала осезаема като сивия му плащ и черното болеро, която се излъчваше от него?
— Доведи Куентин Боду — нареди палачът.
— Няма да му се хареса особено да бъде въвлечен във всичко това.
— Той вече е част от него — увери го Ентрери. — А сега трябва да направи своя избор.