— Не искам и да се опитвам да отгатна какви номера си научил, докато не беше тук — започна Ла Вал.
— Бях в Мензоберанзан — прекъсна го Ентрери. — Града на мрачните елфи.
Очите на магьосника се разшириха, а челюстта му увисна.
— Върнах се с нещо повече от обикновени дреболии.
— Съюзил си се с…
— Ти си единственият, който знае, и единственият, на когото смятам да кажа. Надявам се, че осъзнаваш каква отговорност е това. Отговорност, на която гледам повече от сериозно.
— А Чалси Ангуейн? Нали каза, че си го убедил.
— Един от моите приятели проникна в съзнанието му и го изпълни с образи, прекалено ужасни, за да може да им се противопостави. Чалси и представа си няма каква е истината, единственото, което знае, е, че опита ли да се съпротивлява, ще си навлече наказание каквото не си е представял и в най-страшните си кошмари. Когато отиде при Боду, ужасът му беше съвсем искрен.
— А къде е моето място в грандиозните ти планове? — попита Ла Вал, полагайки огромно усилие да не звучи саркастично. — Ако Боду се провали, какво го очаква Ла Вал?
— Ако се стигне дотам, все ще намеря начин да те измъкна — обеща Ентрери и като се приближи до писалището, вдигна тънката кама, която магьосникът използваше, за да отваря писмата си, или когато за някое заклинание му потрябваше малко кръв. — Това е най-малкото, което ти дължа.
Ла Вал прекрасно разбираше, че това е проява на прагматизъм, а не на милост — ако палачът наистина пожалеше живота му, щеше да го стори единствено защото имаше нужда от него.
— Изненадан си, че Боду се съгласи толкова лесно — спокойно отбеляза Ентрери. — Мисля, че не разбираш напълно какъв избор имаше — да бъде наказан от гилдията на Басадони, в случай че аз се проваля и те започнат да си отмъщават на съюзниците ми, или да срещне смъртта си тук и сега… смърт бавна и крайно мъчителна.
Ла Вал се опита да си придаде безстрастно изражение, преструвайки се на напълно безразличен, сякаш всичко това изобщо не го интересуваше.
— Предполагам, че те чака доста работа — рече палачът и с едно движение на китката запрати камата покрай магьосника, така че тя се заби в стената зад него. — Време е да си тръгвам.
И наистина, миг след като оръжието се удари в стената, Кимуриел Облодра призова псионистките си способности, за да може Ентрери да излезе.
Ла Вал видя зейналия портал и, тласкан от любопитство, за миг се поколеба дали да не последва убиеца, за да разкрие тайната му.
После обаче здравият разум надделя.
Магьосникът остана сам, за свое огромно облекчение.
— Не разбирам — заяви Рай’ги Бондалек, когато Ентрери се присъедини към него, Джарлаксъл и Кимуриел в тунелите под града, мястото, което убиецът им бе осигурил.
Изведнъж си спомни, че трябва да говори по-бавно — макар да владееше донякъде езика на мрачните, палачът все още не го говореше напълно свободно. Той самият изобщо не възнамеряваше да се занимава с човешкия език, нито да го научи, нито дори да направи някое заклинание, с чиято помощ те всички да се разбират помежду си, независимо на какъв език говорят. Всъщност решението му да използва собствения си език, дори когато Ентрери бе с тях, целеше преди всичко да разклати увереността на убиеца.
— От онова, което си ни казал досега, изглежда така, сякаш полуръстовете ще се справят по-добре и по-охотно със задачата, която си възложил на Куентин Боду.
— Не се съмнявам в лоялността на Дуавел — отвърна Ентрери на калимпортско наречие, без да сваля поглед от Рай’ги.
Магьосникът безпомощно се обърна към Джарлаксъл, който само се подсмихна на дребнавостта им и извади от гънките на плаща си неголямо кълбо, вдигна го нависоко и изрече някаква заповед. Сега вече щяха да се разбират без проблем.
— Лоялност към собственото й благополучие, имам предвид — поясни Ентрери и този път на своя език, само че сега в ушите на Рай’ги думите му прозвучаха на елфически. — Не представлява заплаха за нас.
— Ами жалкият Боду и придворният му магьосник? — недоверчиво попита Рай’ги и вълшебното кълбо направи така, че Ентрери да чуе всичко на родния си език.
— Не подценявай силата на тяхната гилдия — предупреди убиецът. — Позициите им са силни и малко неща им убягват.
— Затова отрано ги принуждаваш да се присъединят към теб — одобрително се намеси Джарлаксъл. — За да не могат после да твърдят, че не са знаели.