Арумн Гардпек не можеше да откъсне очи от него, ала Уолфгар виждаше единствено ужасите от онзи ден. Кръчмарят плъзна още една чаша към младия мъж, но той не го забеляза и с дълбока въздишка отпусна глава върху ръцете си, опитвайки се да намери утеха в мрака на забвението.
Изведнъж усети как някой го докосва по ръката меко и ласкаво. Обърна се и видя до себе си Дели. С едно бегло кимване по посока на Арумн, тя лекичко побутна младия мъж и когато той се изправи на крака, го поведе след себе си.
Когато по-късно същата нощ Уолфгар се събуди, луната вече надничаше през западния прозорец и хвърляше лъчи в стаята. Отне му няколко секунди, докато се ориентира и установи, че това не е неговата стая — в нея изобщо нямаше прозорци.
Погледът му обходи непознатото помещение и се спря върху завивките зад гърба му и слабичката фигура на Дели, сгушена между тях, така ефирна и нежна на меката лунна светлина.
Внезапно младият мъж си припомни всичко. След поредната нощ край бара, Дели го беше отвела до леглото не неговото, а своето. Съвсем ясно си спомни и какво бяха правили.
Внезапно ужасен, припомнил си случилото се с Кати-Бри, той предпазливо докосна шията на младата жена и въздъхна с облекчение, когато долови пулса й. След това я обърна и внимателно огледа тялото й, не похотливо, а за да се увери, че по него няма рани, нищо, което да показва, че й е причинил болка.
Сънят на младото момиче беше здрав и спокоен.
Уолфгар прехвърли крака през ръба на леглото и понечи да стане, ала свирепа болка в главата едва не го събори. Замаян, той почака, докато си възвърне равновесието, след което отиде до прозореца и се загледа в залязващата луна.
Същата луна, която и Кати-Бри съзерцаваше, помисли си той и някак си почувства, че това не е просто плод на въображението му. След известно време се обърна към Дели, така мека, потънала под цяла планина от завивки. Ето че двамата бяха правили любов, без да го връхлети убийствен гняв, без споменът за сукубите да го накара да вдигне ръка срещу жената в прегръдките си. За миг си помисли, че е свободен, прииска му се да изскочи навън, да избяга и от „Кривата сабя“, и от Лускан и да се втурне да търси приятелите си. Отново вдигна поглед към луната и си помисли за Кати-Бри и за това колко прекрасно би било да се хвърли в обятията й.
Ала миг по-късно осъзна собствената си заблуда.
Алкохолът му бе помогнал да издигне около себе си стена, която да го предпази от болезнените спомени и с чиято защита можеше да загърби миналото и да заживее в настоящето.
— Върни се в леглото — нежно го повика Дели, а мекият й глас вещаеше нови наслади. — И недей да се тревожиш за чука — добави тя и махна към отсрещната стена, където беше облегнат Щитозъб.
Уолфгар дълго съзерцава младата жена, погрижила се и за чувствата, и за вещите му. Беше приседнала в леглото, завивките се бяха усукали около кръста й, ала тя изобщо не посягаше да прикрие голотата си. Тъкмо напротив, като че ли нарочно го предизвикваше да дойде при нея.
Част от варварина искаше да стори точно това, ала той устоя, осъзнавайки опасността сега, когато действието на алкохола вече бе отминало. Един миг на страст, един миг на възродена ярост и крехката й шия можеше да се прекърши в желязната му хватка.
— По-късно — обеща той и започна да събира дрехите си. — Преди да изляза за работа тази нощ.
— Няма нужда да си тръгваш.
— Има — сопна се той, но когато видя болката, изписала се по лицето й, пристъпи към нея. — Наистина има — повтори, този път много по-меко. — Но ще се върна. По-късно.
И като я целуна по челото, се отправи към вратата.
— Защо си мислиш, че ще те приема обратно? — разнесе се рязък глас зад гърба му и когато се обърна, Уолфгар я видя да се взира в него с леден поглед, скръстила ръце пред гърдите си.
За миг младият мъж не знаеше какво да мисли, после осъзна, че не само той си има демони.
— Върви си — рече Дели. — Може би ще те приема обратно, а може и да си намеря някой друг. За мен е все едно.
Уолфгар въздъхна и поклати глава, после излезе в коридора, доволен, че се е махнал от стаята.
Слънцето вече надничаше зад източния хоризонт, когато Уолфгар, захвърлил поредната празна бутилка на пода, най-сетне потъна в сън. Така и не видя изгрева — стаята му нямаше прозорци.
Точно както той искаше.
Глава 15
Зовът на Креншинибон