Междувременно другият кораб бе стопил още малко от разстоянието между себе си и „Пътешественик“, ала все още бе твърде малък, за да се различи каквото и да било от него… прекалено малък за всички, освен за Дризт, както и за капитан Вайнс, и за моряка на върха на мечтата, които държаха в ръце редки и скъпи далекогледи. Капитанът вдигна своя до окото си и веднага различи издайническите триъгълни платна.
— Шхуна — рече той. — Доста лека при това. Няма как да понесе повече от двайсетина души екипаж, така че поне в това ги превъзхождаме.
Кати-Бри се замисли над думите му. „Пътешественик“ беше каравела и то от големите. Имаше три здрави мачти, яки флангове и издължена, заострена предница, за да се придвижва по-бързо, освен това разполагаше и с две балисти. Една обикновена шхуна не би трябвало да представлява никаква заплаха за такъв кораб, така си беше, но пък нали веднъж цял екипаж пирати си бяха казали същото за една друга шхуна, „Морски дух“ на Дюдермонт, само за да свършат с пробито дъно!
— Обратно на юг! — провикна се капитанът и „Пътешественик“ със скърцане се наклони надясно.
Много скоро шхуната също промени курса си.
— Твърде далеч на север са — отбеляза Вайнс и замислено докосна посивялата си брада. — Не е обичайно да има пирати толкова на север, още по-малко пък би трябвало да се осмеляват да се доближат до нас.
На останалите, най-вече на Дризт и Кати-Бри, не им беше никак трудно да разберат какво го тревожи. Що се отнасяше до физическа сила, шхуната със своя далеч по-малоброен екипаж не би трябвало да е особен проблем за шейсетината моряци на „Пътешественик“. Само че, както елфът и младата жена отлично знаеха, дори един-единствен магьосник на борда на вражеския кораб рязко променяше съотношението на силите. Двамата със собствените си очи бяха виждали как магьосникът на „Морски дух“, могъщ заклинател на име Робилард, се справя съвсем сам с цял кораб, още преди да са заиграли традиционните оръжия.
— „Не би трябвало“ и „не са“ са две съвсем различни неща — сухо заяви Бруенор. — Не ги знам пирати ли са или не, ама че идват насам, туй е повече от сигурно.
Вайнс кимна и се върна на щурвала заедно със своя кормчия.
— Ще се кача в наблюдателницата с Таулмарил — предложи Кати-Бри.
— Добре избери 8 кого ще се прицелиш — посъветва я Дризт. — Най-вероятно има един или двама души, които управляват кораба. Ако успееш да ги отстраниш, останалите може да побегнат.
— Така ли постъпват пиратите обикновено? — попита Риджис, по чието лице се беше изписало объркване. — Ако изобщо са пирати, естествено.
— Така би постъпил екипажът на кораб, по-малък от нашия, който ни преследва заради кристалния отломък — отвърна елфът и едва тогава другите двама проумяха за какво става въпрос.
— Мислиш, че проклетото му нещо ги вика? — ахна Бруенор.
— Пиратите рядко поемат ненужни рискове. А за шхуна като тази, да атакува „Пътешественик“ е повече от рисковано.
— Освен ако нямат магьосници — отвърна джуджето, което също бе разбрало тревогата на капитана.
Дризт обаче поклати глава. Кати-Бри би сторила същото, стига да не бе хукнала да си вземе лъка.
— Пиратски кораб, на чийто борд има достатъчно магическа мощ, за да ни надвие, отдавна щеше да бъде забелязан — обясни елфът. — Щяхме да чуем за него и да се подготвим, още преди да сме напуснали пристанището в Града на бездънните води.
— Освен ако не е съвсем нов из тези води, или пък наскоро се е сдобил със свой магьосник.
Дризт кимна, в знак, че предположението на Бруенор е възможно, но въпреки това не изглеждаше особено убеден — все още вярваше, че именно Креншинибон бе привлякъл този нов враг, както го бе правил и преди, в отчаян опит да се отскубне от сегашните си притежатели, зарекли се да го унищожат. Елфът се обърна назад и видя позната фигура с великолепен лък през рамо да се катери пъргаво по възлестото въже, след което отвори кесийката, която висеше на кръста му и се вгледа в злия Креншинибон. Само да можеше и той да чуе зова му, та по-добре да разбира враговете, които отломъкът изпращаше насреща им!
Внезапно „Пътешественик“ се разтресе и от едната балиста полетя огромна стрела, която отскочи от повърхността на водата четири-пет пъти, преди да потъне далеч от вражеския кораб. Разбира се, целта й не беше да улучи, а да покаже на пиратите, че корабът няма никакво намерение да преговаря, още по-малко пък да се предава.