Шхуната потръпна и неволно се отклони, поне докато екипажът й не се зае с повредените от стрелата платна и не оправи курса. Ала в тези няколко минути, когато мачтата не закриваше мъжа край мостика, Кати-Бри най-сетне видя лицето му — обезумяло, със струйка слюнка, стичаща се от ъгълчето на устата.
Сега вече беше сигурна.
Младата жена остави далекогледа настрани и вдигна Таулмарил, прицели се много внимателно, използвайки гротмачтата като ориентир, тъй като едва виждаше мишената си.
— Ако разполагаш с магьосник, защо още не е предприел нищо? — почти отчаяно извика капитан Вайнс. — Какво чакат? Защо си играят с нас като котка с мишка?
Бруенор го изгледа и изсумтя подигравателно.
— Нямат магьосник — уверено отговори Дризт.
— Какво са си наумили тогава? Да не мислят просто да се блъснат в нас? Е, ние ще се погрижим да не го допуснем!
С тези думи капитанът се обърна, за да нареди на хората си да започнат да обстрелват приближаващата шхуна. Преди да успее да каже каквото и да било, сребристо сияние проряза небето над главата му и той се завъртя, за да проследи полета му. Стрелата се носеше право към противниковия кораб, ала когато го достигна, неочаквано се отклони надясно и потъна в морето.
Вайнс отвори уста, за да попита какво става, ала в този миг още една стрела излетя от наблюдателницата, следвайки почти съвършено курса на първата, само че вместо да свърне надясно, мина съвсем близо до гротмачтата.
Всичко замря, почти осезаемо затишие обхвана и шхуната, и каравелата.
— Задръж котката! — извика Кати-Бри на Дризт.
Капитанът го погледна неуверено, у елфа обаче нямаше и капчица съмнение. Той вдигна ръка и повика Гуенивар, която вече се засилваше за скок.
— Всичко свърши — заяви Дризт.
Недоверието на капитана се изпари миг по-късно, когато гротът на шхуната се спусна, а носът й потъна малко по-дълбоко във водата. След минута-две малкият кораб бавно, но сигурно се обърна, накланяйки се леко на една страна, и пое на изток, обратно към далечния бряг.
С помощта на далекогледа Кати-Бри видя как някаква жена коленичи край падналия мъж, а един от неговите другари взема главата му в скута си. Младата жена усети как в гърдите й се промъква ледена празнота. Как само ненавиждаше всичко това! Никога, никога не бе искала да убива, когото и да било!
Ала именно този мъж бе противникът им, именно той искаше да тласне спътниците си към една битка, която неизбежно щеше да погуби мнозина от тях. Несъмнено беше по-добре той да плати за слабостта си със собствения си живот, а не с живота на другите, повтаряше си Кати-Бри настойчиво.
Ала от това не й ставаше по-леко.
Сигурен, че битката е избегната, Дризт отново извади кристалния отломък и се взря в него с огромно отвращение. Един-едничък зов, насочен към един-единствен човек замалко не бе донесъл гибел на толкова много невинни хора.
Нямаше търпение веднъж завинаги да се отърве от злия предмет.
Глава 16
Братя по ум и магия
Разположил се удобно, както винаги, мрачният елф се облегна назад и се заслуша, искрено развеселен. Върху великолепната одежда, която бе подарил на Рай’ги Бондалек, имаше магическо приспособление, един от многото вълшебни скъпоценни камъни, пришити върху черния плат. Точно този бе особено хитроумен, маскиран така, че ако някой усетеше излъчванията му, да си помисли, че с негова помощ магьосникът може да подслушва чужди разговори. Което си беше точно така, с малката подробност, че приспособлението притежаваше и още една способност — благодарение на идентичния камък у себе си, Джарлаксъл бе в състояние да чува всеки разговор на Рай’ги.
— Копието е отлично направено и съдържа голяма част от силата на оригинала — тъкмо казваше Рай’ги — очевидно ставаше дума за магическия медальон, с който възнамеряваха да открият Дризт До’Урден.
— Значи не би трябвало да срещнеш никакво затруднение, решиш ли да намериш изменника — отвърна Кимуриел Облодра.
— Все още са на борда на кораба — обясни Рай’ги. — И както чувам, още дни наред ще останат там.