— Предположения — заяви Джарлаксъл. — Само предположения. А те могат да доведат единствено до грешки, каквито не сме в състояние да си позволим.
— Но каква е ролята на Уолфгар във всичко това? — учуди се магьосникът.
— Може би никаква, а може би — жизненоважна — отвърна Джарлаксъл. — Няма как да знам, докато не открия още за него. Ако ти не можеш да го сториш, навярно трябва да се обърна към Кимуриел.
При тези думи Рай’ги настръхна, сякаш току-що го бяха ударили, което не убягна от вниманието на наемника.
— За кого искаш да науча повече — за Уолфгар или за изменника? — остро попита магьосникът.
— За Кадърли — при този отговор изваденият от равновесие Рай’ги не можа да сдържи раздразнената си въздишка, но не каза нищо, само вдигна ръце и се отправи към вратата.
Джарлаксъл бездруго вече бе свършил с него. Имената на Уолфгар и Креншинибон го бяха хвърлили в размисъл. Беше чувал и двете. Уолфгар бе варваринът, когото йоклолата беше дала на Лолт, а Лолт — на Ерту, демона, който търсеше кристалния отломък. Като че ли бе дошъл моментът наемникът да посети Ерту, въпреки неприязънта, която изпитваше към непредсказуемите, крайно опасни обитатели на Бездната. В крайна сметка, той оцеляваше, благодарение на умението да разбира подбудите на своите врагове, ала демоните рядко имаха някакви специални подбуди за злотворствата си, още повече че желанията им непрестанно се променяха.
Именно затова към различните съюзници Джарлаксъл прилагаше различни подходи. Той извади тънка магическа пръчка и с една мисъл се телепортира в Мензоберанзан.
Най-новият член на отряда му, някога част от управляващия дом, го очакваше.
— Иди при брат си Громф — нареди наемникът. — Кажи му, че искам да науча историята на човек на име Уолфгар, демона Ерту и магическия предмет, наричан Креншинибон.
— Уолфгар бе заловен при първото нападение на Митрил Хол, владение на клана. Боен чук — отвърна Берг’иньон Баенре, който добре познаваше историята. — От една йоклола, която го предаде на Лолт.
— Но какво се е случило след това? По всичко личи, че той отново е в нашата Равнина, на Повърхността.
Берг’иньон не можа да скрие изненадата си. Малцина успяваха да се измъкнат от лапите на Лолт. От друга страна, помисли си той, нищо, свързано с Дризт До’Урден, не беше предсказуемо.
— Още днес ще говоря с брат ми — обеща той на Джарлаксъл.
— Кажи му също, че искам да науча повече за свещеник на име Кадърли — добави наемникът и му подхвърли малък амулет. — Напоен е с енергията на мястото, където се намирам, за да може той, или някой негов пратеник, да ме открие.
Берг’иньон отново кимна.
— Всичко наред ли е? — попита Джарлаксъл.
— Градът е все така тих — докладва младият Баенре.
Джарлаксъл изобщо не се изненада. От последното нападение над Митрил Хол преди няколко години, при което матрона Баенре, главата на управляващия дом в Мензоберанзан, се бе простила с живота си, в града на мрачните елфи се беше възцарило привидно спокойствие, което всъщност прикриваше трескаво кроене на планове. Наистина, Триел Баенре, най-голямата дъщеря на убитата матрона, се бе справила нелошо, като не допусна домът да се разпадне, но въпреки усилията й, по всичко личеше, че много скоро между отделните домове ще избухне война, каквато Мензоберанзан не помнеше. Джарлаксъл бе решил да нанесе удар на Повърхността, за да разшири влиянието си и по този начин да направи отряда си незаменим за всеки дом, стремящ се към повече власт.
Ключът към успеха, добре осъзнаваше наемникът, бе да остане в добри отношения с всички, докато те враждуват помежду си.
— Върви при Громф още сега — нареди той на Берг’иньон. — Това е от жизненоважно значение. Отговорите ми трябват преди Нарбондел да огрее стълбовете на една ръка — допълни, използвайки често употребяван израз, който означаваше „пет дни“ — петте стълба на ръката бяха пръстите й.
Берг’иньон си тръгна, а Джарлаксъл се телепортира обратно в Калимпорт. С бързина не по-малко от тази на тялото, мислите му се насочиха към друг належащ въпрос. Берг’иньон нямаше да го разочарова, Громф, Рай’ги и Кимуриел също щяха да си свършат работата, сигурен бе той, което му даваше възможност да се съсредоточи напълно върху онова, което му предстоеше да свърши тази нощ — завземането на гилдията на Басадони.