— Коболди! — изкрещя, сякаш и сам не можеше да повярва на думите си. — Ентрери е довел коболди!
— Да вървим тогава! — рече Ханд, много по-уверено отпреди.
Какво бяха някакви си коболди, пък били те и цели пълчища, в сравнение с могъществото на гилдията, с нейните двамина магьосника и двеста войници!
В стаята останалите двама заместници на пашата се спогледаха, без да могат да повярват на ушите си, после по лицата им бавно плъзнаха широки усмивки.
Ала Басадони, който ги наблюдаваше изпитателно от леглото си, не споделяше задоволството им. Ентрери си беше наумил нещо, сигурен бе той, нещо грандиозно, и коболдите съвсем не бяха най-лошото, което ги очакваше.
Нападението над гилдията наистина беше предвождано от коболди. Дребните същества нахлуха във великолепната постройка през клоаките, където уплашените плъхочовеци (както се бяха споразумели с Ентрери) се бяха изпокрили в сенките. Джарлаксъл бе довел голям брой от миризливите създания, които обитаваха. Хищния процеп, огромна пропаст, която прорязваше елфическия град и край която живееше и неговият отряд, Бреган Д’аерте. Триста коболда връхлетяха в сградата и се втурнаха из коридорите на долните нива, като неволно задействаха многобройните капани, механични и магически, и откриваха местата, където имаше бойци на Басадони.
Безшумни като смъртта, зад тях идваха четиридесет елфи на мрака.
Кимуриел Облодра, Джарлаксъл и Ентрери поеха по един стръмен коридор, заобиколени от четирима воини с миниатюрни арбалети в ръце. В края на коридора имаше просторна стая, през която тъкмо в този момент притичваха групичка коболди, преследвани по петите от трима стрелци.
Миниатюрните арбалети прищракаха и тримата мъже се олюляха, после рухнаха на земята, приспани дълбоко от напоените с отрова стрелички.
Силен взрив принуди коболдите, които изведнъж оредяха наполовина, да се втурнат в обратната посока.
— Не беше магически — отбеляза Кимуриел.
Джарлаксъл изпрати двамина от бойците си натам, откъдето бе долетяла експлозията, докато Кимуриел отвори междупространствен портал напряко през коридора. Миг по-късно двамата с Ентрери видяха мъжете, които бяха стреляли — група войници, полускрити зад висока барикада, край която имаше няколко големи бурета.
— Мрачен елф! — изкрещя един от тях и посочи магическата врата.
— Подпали го, подпали го! — изрева един от другарите му, докато трети доближи факлата си до дългия парцал, който стърчеше от най-близкото буре.
Кимуриел впрегна псионистките си умения и се съсредоточи върху бурето и енергията, спотаена в него. Мисълта му я докосна и я взриви. Мъжът с факлата тъкмо избутваше бурето иззад барикадата, когато то избухна в ръцете му, а миг по-късно, когато пламъкът от запаления парцал го докосна, се разнесе втора експлозия.
Обгърнат от пламъци човек изскочи с писъци и се затъркаля по коридора в опит да ги потуши. Един от другарите му, отървал се по-леко, се показа иззад барикадата само за да бъде покосен от елфическа стреличка.
Кимуриел изостави магическата врата — сега вече беше по-лесно просто да прекосят стаята — и те се втурнаха покрай догарящия труп, покрай ранения мъж, потънал в сън, покрай човека, когото взривът бе убил на място. Свърнаха зад ъгъла, където имаше неголямо помещение, и продължиха по един страничен коридор. Там, в краката на двамината елфи, които Джарлаксъл бе пратил по обиколен път, откриха още трима мъже, двама от тях — заспали, а третият — мъртъв.
Подобни сцени се разиграваха навсякъде из долните нива. Мрачните елфи с лекота преодоляваха всички препятствия. Джарлаксъл бе довел само най-добрите си воини на Повърхността — изгнаници, принадлежали някога към влиятелни домове, обучавани десетилетия, дори векове наред в изкуството на точно такива битки: битки на тясно, стая по стая, тунел след тунел. Ако сражението се водеше на открито, а срещу себе си имаха отряд рицари с лъскави доспехи и магическа подкрепа, войниците на Джарлаксъл несъмнено биха срещнали сериозна съпротива. Ала тези улични главорези, с тънките си ками и къси мечове, със смешните си магийки и без никаква предварителна идея за врага, срещу когото щяха да се изправят, нямаха никакъв шанс срещу съвършено организираното нападение на мрачните елфи. Хората на Басадони отстъпваха позиция след позиция, бавно, но сигурно изтласквани все по-високо и по-високо в сградата.