— НИМА СИ ДЛЪЖЕН ДА ТАРПИШ ГЛУПОСТИ ОТ СТРАНА НА БУБАКУБ, САМО ЗАШТОТО ПРЕДИ ПОЛОВИН МИЛЬОН ГОДИНИ НЕГОВИТЕ ПРЕТЦИ СА НАПРАВИЛИ УСЛУГА НА ТВОИТЕ?
Очите на принга проблеснаха. Белите му зъби лъснаха между дебелите му устни.
— Моля те, Приятелю-Джеф, разбирам какво ишкаш да кажеш, но Бубакуб е мой патрон. Човеците ша дали швобода на твоята раша. Моята раша трябва да ше подчинява. Така е ущроен шветът.
Джефри изсумтя.
— Ще видим — изграчи той.
Кеплър дръпна шима настрани и помоли Кула да разведе Джейкъб. Прингът се насочи към другата страна на полукълбото, за да му покаже машината, която позволяваше на кораба да се движи като батисфера в полутечната плазма на слънчевата атмосфера. Той отвори няколко капака, за да демонстрира холографските записващи устройства.
Стазагенераторът контролираше потока на времето и пространството през слънчевия кораб, така че екипажът да усеща турбулентността в хромосферата като леко люлеене. Земните учени все още не разбираха напълно фундаменталните физически принципи на генератора, макар правителството да твърдеше, че е създаден от човешки ръце. Очите на Кула блестяха и фъфлещият му глас разкриваше гордостта му от новите технологии, станали достояние на Земята благодарение на Библиотеката.
Логическите банки, които контролираха генератора, приличаха на хаотично преплетени стъклени нишки. Прингът обясни, че пръчките и влакната съхраняват оптична информация далеч по-добре от досегашната земна техника, а и реагират много по-бързо. Пред очите им по най-близката пръчка пробягваха сини интерферентни проблясъци. На Джейкъб му се струваше, че в машината има нещо почти живо. Кула вдигна един от панелите и двамата в продължение на няколко минути наблюдаваха пулсиращата информация, която представляваше кръвта на устройството.
Макар че сигурно беше виждал вътрешността на компютъра стотици пъти, извънземният изглеждаше не по-малко възторжен от Джейкъб и хипнотизирано я наблюдаваше с ясните си немигащи очи.
Накрая Кула затвори капака. Джейкъб забеляза, че прингът има уморен вид. Навярно от прекалено много работа, помисли си той. Докато бавно заобикаляха купола, за да се върнат при Кеплър и Джефри, двамата почти не разговаряха.
Джейкъб слуша с интерес, но не разбра много от спора между шимпанзето и шефа му за някаква дребна настройка на една от камерите.
Джефри ги остави, като се извини, че имал задължения в Пещерата, и скоро Кула го последва. Двамата мъже постояха още няколко минути и поговориха за машините, после Кеплър даде знак на Джейкъб да тръгне пръв обратно по пътеката.
Когато измина около половината път, Джейкъб внезапно чу пред себе си шум. Някой гневно викаше. Опита се да не обръща внимание на онова, което показваха очите му, и ускори крачка. Пътеката обаче не бе предназначена за бързо ходене. За пръв път изпита объркващо усещане, докато части от сложното поле едновременно го притегляха в различни посоки.
В най-високата точка на дъгата кракът му се закачи в разхлабена плочка на пода и я изтръгна от болтовете й. Той се опита да запази равновесие, но смущаващата перспектива го накара да залитне. Когато най-после стигна до люка от отсрещната страна на палубата, Кеплър вече го беше настигнал.
Виковете се носеха от Пещерата.
В подножието на рампата Фейгин възбудено размахваше клоните си. Неколцина от персонала на базата тичаха към Ларок и Джефри, които се бяха вкопчили един в друг и се бореха.
Французинът пъшкаше с поморавяло от напрежение лице и се мъчеше да измъкне главата си от ръцете на шима. Юмрукът му нанасяше безцелни удари във въздуха. Шимпанзето надаваше пронизителни крясъци и се зъбеше, докато се опитваше да наведе главата на Ларок към своята. Никой от двамата не забелязваше събралата се наоколо тълпа и не обръщаше внимание на опитите да ги разтърват.
Джейкъб побърза да слезе от кораба. В това време Ларок освободи едната си ръка и се пресегна към камерата, която висеше на колана му.
Джейкъб си проправи път към тях. С ръба на дланта си той изби камерата от ръката на журналиста, сграбчи козината върху тила на шимпанзето, с всички сили го дръпна назад и го изтласка в ръцете на Кеплър и Кула.
Джефри се съпротивляваше, размахваше дългите си, силни маймунски крайници, отмяташе глава назад и пищеше.
Джейкъб усети зад себе си движение. Той се завъртя и рязко спря с длан в гърдите Ларок, който се бе втурнал към него. Французинът изгуби равновесие и се строполи на земята с болезнено изпъшкване.
Ларок отново понечи да грабне камерата си, но Джейкъб го изпревари, силно я дръпна и скъса шнура й. Хората наоколо задържаха репортера, който незабавно се беше изправил на крака.