— Не, нямаме абсолютно никакво време.
Всички се обърнаха. На вратата в дъното на галерията стоеше д-р Мартин.
— Мисля, че е най-добре да обсъдим въпроса още сега — каза тя.
— Добре ли е доктор Кеплър? — попита Джейкъб. Психоложката кимна.
— Идвам направо от каютата му. Успях да го извадя от шока и сега той спи. Но преди да заспи настойчиво нареди веднага да направим още едно потапяне.
— Веднага ли? Защо? Не трябва ли да изчакаме, докато окончателно изясним какво се е случило с кораба на Джефри?
— Ние знаем какво се е случило с кораба на Джефри! — остро отвърна Мартин. — На влизане чух какво каза господин Ларок и изобщо не ми харесва начина, по който посрещнахте идеята му! Всички сте толкова тесногръди и самоуверени, че не можете да се вслушате в нещо ново!
— Искате да кажете, че според вас призраците наистина са наши патрони, така ли? — Десилва явно не можеше да повярва на ушите си.
— Може би да, може би не. Но останалата част от неговото обяснение е съвсем логична! В края на краищата, нима соларианите някога са правили нещо повече от това да ни заплашват? А сега изведнъж стават агресивни. Защо? Може би, защото не изпитват угризения да убият представител на толкова незрял вид, колкото е този на Джеф? — Тя тъжно поклати глава. — Знаете ли, съвсем скоро хората ще започнат да осъзнават към колко много неща трябва да се приспособим! Всяка дишаща кислород раса се подчинява на статусна система, строг ред, основан на старшинство, сила и патронаж. Мнозина от вас не харесват този порядък. Но такъв е светът! И ако неискаме да изчезнем като неевропейските раси през деветнайсети век, просто трябва да се научим как да се отнасяме с по-силните видове!
Джейкъб се намръщи.
— Искате да кажете, че щом соларианите са убили шимпанзе и са заплашвали или са се отнасяли презрително към човешки същества…
— Тогава соларианите навярно не искат да си имат работа с хлапета и домашни любимци… — Един от операторите удари с юмрук по пулта. Десилва го стрелна с гневен поглед. — … Но може би ще разговарят с делегация, включваща представители на по-древни, по-опитни видове. В крайна сметка, ако не опитаме, няма да разберем.
— Кула беше с нас в повечето потапяния — промърмори операторът. — А той е опитен дипломат!
— При цялото ми уважение към принга Кула — Мартин леко се поклони на високия извънземен, — той е от съвсем млада раса. Почти колкото нашата. Соларианите явно не смятат, че заслужава вниманието им повече от нас. Не, предлагам да се възползваме от безпрецедентното присъствие на представители на две древни и уважавани раси. Би трябвало смирено да помолим пила Бубакуб и канта Фейгин да дойдат с нас на последния ни опит за установяване на контакт!
Бубакуб бавно се изправи. Той се огледа наоколо. Знаеше, че Фейгин ще го изчака да говори пръв.
— Щом човешките същества казват, че имат нужда от мен на слънцето, въпреки опасните прим-ит-ивни слънчеви кораби, аз съм скло-нен да при-ема.
Той самодоволно се отпусна върху възглавницата си. Фейгин прошумоля и въздъхна.
— Аз също с удоволствие ще дойда. Всъщност съм готов на всякаква работа, за да заслужа мястото си на такъв кораб. Нямам представа с какво мога да помогна. Но с радост ще дойда.
— Аз обаче възразявам, по дяволите! — извика Десилва. — Отказвам да приема политическите последици от участието на пила Бубакуб и канта Фейгин в слънчево потапяне, особено след инцидента! Вие говорите за приятелските връзки с могъщите извънземни раси, доктор Мартин, но представяте ли си какво ще се случи, ако двамата загинат тук, на борда на земянитски кораб?
— О, глупости! — отвърна Мартин. — Ако някой е способен да се оправи с нещата така, че никой да не обвини Земята, това са тези разумни същества. В края на краищата галактиката е опасно място. Сигурна съм, че ще оставят обяснително писмо или нещо подобно.
— Аз вече съм приготвил такива документи — каза Фейгин.
Бубакуб също заяви великодушната си готовност да рискува живота си на примитивен кораб и да освободи земянитите от всякаква отговорност. Когато Ларок започна да му благодари, пилът се извърна. Даже Мартин помоли журналиста да млъкне.
Десилва погледна Джейкъб. Той сви рамене.
— Е, имаме време. Нека първо проверим данните от потапянето на Джеф и да оставим доктор Кеплър да се възстанови. Междувременно можем да пратим тази идея на Земята за предложения.
Мартин въздъхна.
— Ще ми се да беше толкова просто, но вие явно не сте го обмислили. Вижте, ако трябваше да се опитаме да сключим мир със соларианите, нямаше ли да се обърнем към същата група, която се е почувствала обидена от посещението на Джеф?