— Ами, не съм сигурен, че е задължително, но звучи логично.
— А как възнамерявате да я откриете в слънчевата атмосфера?
— Предполагам, че просто трябва да се върнете в същия активен район, където се хранят магнитоядните… А, разбирам какво искате да кажете.
— Убедена съм — усмихна се Мартин. — Там долу няма постоянна „солография“. Активните райони и самите слънчеви петна изчезват за няколко седмици! Слънцето няма повърхност като такава, само различни равнища на плътност. Даже екваторът се върти по-бързо от другите ширини! Как ще намерите същата група, ако не заминете веднага, още преди нанесените от потапянето на Джеф щети да са обхванали цялата звезда?
Джейкъб озадачено се обърна към Десилва.
— Мислиш ли, че е права, Хелън? Тя избели очи.
— Кой знае? Може би. Определено има за какво да помислим. Но няма да направим абсолютно нищо, преди доктор Кеплър да се възстанови достатъчно, за да ни изслуша.
Д-р Мартин се намръщи.
— Вече ви казах! Дуейн се съгласи, че незабавно трябва да пратим нова експедиция!
— Искам да го чуя лично от него! — разпалено отвърна Десилва.
— Ами тук съм, Хелън.
Дуейн Кеплър стоеше на прага и се облягаше на касата. До него беше главният лекар Леърд, който го придържаше за ръката и гневно гледаше д-р Мартин.
— Дуейн! Защо не си в леглото? Инфаркт ли искаш да получиш? — Мартин загрижено се приближи към него, но Кеплър я спря с махване на ръка.
— Добре съм, Мили. Просто не изпълних съвсем точно твоя рецепта, това е. В по-малки дози лекарството наистина е полезно, така че съм убеден в добрите ти намерения.
Кеплър немощно се усмихна.
— Така или иначе, добре, че не бях прекалено упоен, за да чуя блестящата ти реч. Успях да хвана по-голямата част от вратата.
Мартин се изчерви.
Джейкъб бе облекчен, че Кеплър не споменава за ролята, която беше изиграл той. След като бяха кацнали на Меркурий, нямаше причини да не анализира лекарствата на Кеплър, които бе откраднал на „Бредбъри“.
За щастие никой не го попита откъде ги има. След известни консултации корабният лекар заключи, че някои дози са прекалено високи, но освен едно, всички хапчета се оказаха обичайни средства за лечение на слаба маниакална депресия.
Неизвестното лекарство обаче продължи да измъчва Джейкъб. От какво страдаше Кеплър, че трябваше да пие големи дози силен антикоагулант? Д-р Леърд беше бесен. Защо Мартин бе предписала уорфарин?
— Сигурен ли сте, че сте достатъчно добре, за да останете тук? — обърна се Десилва към директора. Тя помогна на лекаря да настанят Кеплър на стол.
— Нищо ми няма — отвърна той. — Освен това някои неща не търпят отлагане. На първо място, изобщо не съм убеден в теорията на Мили, че призраците ще посрещнат пила Бубакуб и канта Фейгин с повече ентусиазъм от нас. И категорично няма да поема отговорността да ги взема на слънчево потапяне! Ако загинат там долу, те няма да бъдат убити от соларианите… а от човешки същества! Трябва веднага да пратим нова експедиция… без нашите почитаеми извънземни приятели, разбира се… но както посочи Мили, важно е корабът незабавно да се насочи към същия район.
Десилва рязко поклати глава.
— Не съм съгласна, господин директор! Или Джеф е убит от призраците, или с кораба му се е случило нещо. И смятам, че се касае за последното, колкото и да ми е неприятно да го призная… Трябва да проверим всичко, преди да…
— О, няма съмнение, че се е повредил корабът — прекъсна я Кеплър. — Призраците не убиват никого.
— Какво? — извика Ларок. — Да не сте сляп? Как можете да отричате очевидните факти?
— Дуейн — спокойно се намеси Мартин. — Прекалено си уморен, за да мислиш за това.
Кеплър просто й махна да замълчи.
— Извинете, доктор Кеплър — обади се Джейкъб. — Споменахте нещо за опасност, идваща от страна на човешки същества, нали? Комендант Десилва сигурно смята, че имате предвид грешка в подготовката на кораба на Джеф, довела до неговата смърт. Вие обаче говорехте за друго, нали?
— Искам да знам само едно нещо — бавно каза директорът. — Телеметричните данни показаха ли, че корабът на Джеф е бил унищожен от колапс на неговото стазаполе?
Операторът, който преди малко се бе обадил, пристъпи напред.
— Ами… да, господин директор. Откъде знаете?
— Не знаех — усмихна се Кеплър. — Но се досетих, след като ми хрумна, че е било саботаж.
— Какво?! — едновременно извикаха Мартин, Десилва и Ларок.
И внезапно Джейкъб разбра.
— Искате да кажете, че по време на обиколката… — Той се обърна към журналиста. Психоложката проследи погледа му и ахна.
Французинът отстъпи назад, като че ли го бяха ударили.